Прибалтийските държави подновяват искането си за изземване на замразени руски активи

Литва се обръща към новия канцлер на Германия Фридрих Мерц с молба да се присъедини към предложението за конфискуване на замразените активи на руската централна банка, докато Европейският съюз обсъжда начини за финансиране на подкрепата за Украйна.

Литовският министър на външните работи Кестутис Будрис заяви, че иска Берлин да демонстрира лидерство и да настоява пред партньорите си да използват замразените в Европа активи на стойност около 200 млрд. евро, преди да се премине към дебат за това как да се разпредели отговорността за последствията, които би довела подобна стъпка.

Въпреки че ЕС вече използва печалбата от активите, за да финансира помощта за Украйна, блокът се противопоставя на тяхното изземване, като Франция и Германия са сред страните, които предупреждават, че подобен ход може да подкопае международната роля на еврото.

Но смяната на ръководството в Берлин вероятно ще върне темата на дневен ред, тъй като Европа е изправена пред нарастващ натиск да поеме по-голяма отговорност за подкрепа на Киев от страна на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Още по темата

Русия иска да купи самолети Boeing със замразени активи от САЩ

ЕС да използва замразените руски активи за отбраната си, предлага Испания

Министърът на външните работи на Литва заяви, че държавите - членки на ЕС, трябва да са готови да споделят риска от евентуални последици от изземването на активите със страни като Белгия, като същевременно окажат по-голям натиск върху Русия и са готови да спрат правото на глас на Унгария в блока, ако тя се опита да торпилира усилията за подпомагане на Украйна.

„Европа и светът се нуждаят от категорично послание от страна на Германия“, заяви Будрис в интервю в рамките на неформална среща на външните министри на ЕС във Варшава. „Нуждаем се от силен лидер пред себе си.“

Усвояването на средствата чрез заеми или гаранции ще помогне да се покрият разходите за военна помощ за Киев за поне четири години, каза Будрис. ЕС трябва да постави условия, които да задържат замразените активи, „докато Русия не плати всички репарации и за всички щети, нанесени в Украйна“, каза той.

ЕС, страните от Групата на седемте и Австралия са замразили около 280 млрд. долара активи на руската централна банка под формата на ценни книжа и пари в брой, най-вече чрез базираната в Белгия клирингова къща Euroclear. Европейските служители вече проучват по-агресивни начини за използване на активите, за да заобиколят потенциалните правни и икономически последици.

Още по темата

ЕС отново обсъжда конфискацията на замразените активи на Русия

САЩ отпуснаха на Украйна $20 млрд. генерирани от замразените руски активи

„Ако рискът е твърде голям за една страна, където са активите, като в Белгия - добре, разбирам го - нека го организираме по многостранен начин, за да поемем отговорност и за последствията“, каза Будрис.

Коментарите му бяха подкрепени от естонския министър на външните работи Маргус Цахкна. Партньор със сходно мислене в ЕС и в Г-7, включително Канада, Обединеното кралство или Япония, трябва да помогне за споделяне на рисковете, пред които Белгия потенциално може да бъде изправена, каза той.
„Трябва да формираме някакво решение или коалиция, която да поеме отговорност заедно с Белгия, защото не можем да ги оставим сами“, каза Цахкна.

Могат ли да задържат активите?

Санкциите на ЕС, с които се обездвижват руските активи, трябва да бъдат подновявани с единодушно гласуване на всеки шест месеца. Унгария многократно е заплашвала да наложи вето на мерките, но всеки път се е отказвала.

Цахкна заяви, че заплахата на Будапеща да блокира санкциите е консолидирала европейските държави. „Ако подновяването не се случи, тогава трябва да намерим начин поне да задържим активите“, каза Цахкна в интервю във Варшава.

Парите вече носят реална промяна за Киев. Топ дипломатът на ЕС Кая Калас заяви пред репортери на пресконференция след срещата в четвъртък, че последният транш от 1 млрд. евро печалба, генерирана от обездвижените активи, ще бъде предаден на Украйна за развитие на отбранителната ѝ индустрия.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан поддържа тесни връзки с президента Владимир Путин и се опитва да забави решенията на ЕС, които биха помогнали на Украйна, откакто Русия започна пълномащабната си инвазия преди повече от три години.

Будрис също така призова Европейската комисия „да действа творчески“ и да се подготви за алтернативни начини да продължи да оказва натиск върху Русия, ако Будапеща попречи на блока да удължи санкциите със следващия краен срок, който наближава през юли.

„Защото ако не го направим, това означава, че цялата къща от карти ще започне да се срутва“, каза Будрийс. „Това е нещо, за което мечтаят в Кремъл, и това е нещо, което ще ни отслаби драматично в бъдеще.“

Според външния министър на Литва ЕС трябва да обмисли възможността за удължаване на санкциите без Будапеща с решение на 26 държави членки или дори за отнемане на правото на глас на Унгария. „Това е твърде важно, за да бъде много фино“, каза Будрис.