Пакистан пoхвали китайските изтребители, които е използвал срещу Индия
Пакистанската армия заяви в сряда, че е свалила индийски изтребители, включително три Rafale, MiG-29 и SU-30, без да предостави доказателства
Обновен: 10:51 | 8 май 2025
Пакистан заяви, че китайски изтребители са били използвани в отговор на военните удари на Индия и че е държал Пекин напълно информиран за действията си, тъй като напрежението в спорния регион Кашмир ескалира.
Министърът на външните работи Ишак Дар заяви пред парламента късно в сряда, че китайските изтребители J-10C са били използвани за свалянето на пет индийски изтребителя по границата, включително и на изтребители Rafale, произведени във Франция, цитира го пакистанската информационна служба Associated Press. Индийското правителство не е потвърдило официално дали самолетите, които е използвало при военния удар в ранните часове на сряда сутринта, са били унищожени.
Дар заяви, че е информирал Пекин за военните действия скоро след началото на ударите, като посланикът на Китай Цзян Цайдун е посетил външното министерство на Пакистан в 4 ч. сутринта местно време в сряда.
Индия нанася въздушни удари в Пакистан
Военните действия между Индия и Пакистан - ядрени сили, които неколкократно са влизали в сблъсъци заради спорния регион Кашмир - се изостриха след нападението от 22 април, при което загинаха 26 цивилни в контролираната от Индия част на територията. Индия заяви, че нападението е било терористичен акт и обвини Пакистан в участие в него. Пакистан отхвърли тези твърдения.
В началото на сряда Индия нанесе военни удари по девет цели в Пакистан, които според Ню Делхи са били „прецизни и сдържани“ и са имали „неескалиращ характер“.
Ударите са най-дълбоките на пакистанска територия от войната през 1971 г. насам. Пакистанската армия съобщи, че при ударите са загинали 31 цивилни, а министър-председателят Шехбаз Шариф сигнализира в сряда, че страната ще предприеме ответни мерки.
Пакистанската армия заяви в сряда, че е свалила индийски изтребители, включително три Rafale, MiG-29 и SU-30, без да предостави доказателства. На брифинг в Ню Делхи индийският външен министър Викрам Мисри подробно описа нападението на бойците през април и разследването, но не засегна твърдението на Пакистан.
„Индия ще причини да омаловажи щетите, но Пакистан, който омаловажава щетите тук, може да смекчи стимулите за ескалация на свой ред“, пише Анкит Панда, старши научен сътрудник в Carnegie Endowment on International Peace, в публикация в социалните мрежи.
Панда заяви, че с уговорката, че много неща могат да се променят, „Пакистан ще бъде принуден да отвърне с паритет“, като добави, че това може да включва удари срещу девет цели на съперника му.
Китай изрази съжаление от военната операция на Индия, като външното министерство в Пекин призова двете страни да проявят сдържаност и да се въздържат от действия, които могат да усложнят допълнително ситуацията.
Китай е основен поддръжник на Пакистан и негов най-голям доставчик на оръжия. Около 82% от вноса на оръжия в Пакистан в периода 2019-2023 г. идва от Китай, според данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира, който следи световните оръжейни потоци.
Твърдението на Пакистан, че е свалил индийските военни самолети, беше актуална тема в китайския сайт беше актуална тема в китайския сайт Weibo, като някои китайски потребители отбелязаха военната сила на страната. В един от водещите коментари се казва, че ако новината е точна, „всички големи военно-промишлени предприятия в Китай ще натрупат множество поръчки“.
Ху Сиджин, бивш главен редактор на националистическия таблоид „Global Times“, написа в WeChat, че ако новините за успешните удари на Пакистан са верни, това показва, че „нивото на военното производство на Китай напълно е надминало това на Русия и Франция“ и че Тайван трябва да се чувства „още по-уплашен“.
След твърденията на Пакистан акциите на китайските компании за производство на отбранителни продукти поскъпнаха в сряда. Ако индийско-пакистанският конфликт ескалира, той може да стане свидетел на полеви изпитания на до голяма степен недоказани китайски оръжия, което би могло да разсее опасенията относно бойните им способности, пишат в бележка анализаторите на Bloomberg Intelligence.
Русия и Китай са традиционните доставчици на оръжия за южноазиатските държави, а изострянето на напрежението идва в момент, когато китайският президент Си Дзинпин замина за Москва, за да се включи в събитията по случай 80-годишнината от края на бойните действия по време на Втората световна война в Европа. В четвъртък Си трябва да разговаря с президента Владимир Путин.
В сряда президентът Доналд Тръмп нарече индийско-пакистанския конфликт „толкова ужасен“ и че искаме двете страни „да го разрешат“. „Те предприеха реципрочни мерки, така че се надявам сега да спрат“, каза Тръмп в отговор на въпрос по време на събитие в Белия дом.
„И с двете държави се разбираме много добре, имаме добри отношения и с двете и искам това да спре. И ако мога да направя нещо, за да помогна, ще бъда насреща.“
Последният път, когато двете страни бяха близо до пълномащабна война, беше през 2019 г., след като атентатор самоубиец уби 40 членове на индийските сили за сигурност. Индия обвини Пакистан и отговори около две седмици по-късно с първите си въздушни удари на пакистанска територия от 1971 г. насам. Пакистан отвърна, като свали индийски самолет и арестува пилота, който по-късно беше освободен. Скоро след това напрежението спада.
Макар че във военно отношение и двете страни са в състояние да нанесат неописуеми щети, в икономическо отношение Индия залозите за Индия са много повече. По данни на Световната банка нарастващият брутен вътрешен продукт на Индия вече е повече от осем пъти по-голям от този на Пакистан - разлика, която се е увеличила приблизително два пъти от началото на века.
В същото време Пакистан едва започва да излиза от продължилата години икономическа криза, която го доведе до ръба на фалита, и разчита на програма за заем от Международния валутен фонд в размер на 7 млрд. долара.