Никеловият бум в Индонезия води до затваряне на металургични заводи в страната

След като металът вече е на най-ниските си нива от 2020 г. насам, последиците се усещат и в азиатската страна

8 March 2025 | 13:00

Автор: Еди Спенс
Редактор: Георги Месробович

Снимка: Bloomberg L.P.

Разрастващата се индустрия за производство на никел в Индонезия се свива под тежестта на собствения си успех, тъй като ръстът на производството води до спад на цените, а недостигът на руда принуждава дори собствените металургични заводи в страната да ограничат производството.

Бумът на металургията в страната от Югоизточна Азия през последното десетилетие разтърси индустрията, като изненада мнозина със своята скорост и мащаб. Евтината енергия, базирана на въглища, и китайската технология, която се възползва максимално от богатите нискокачествени залежи, помогнаха на Индонезия да контролира повече от половината от световното производство на никел - победа за правителствата в Джакарта, желаещи да стимулират производството.

Този скок предизвика двугодишен спад на цените, който осакати световните конкуренти. След като металът вече е на най-ниските си нива от 2020 г. насам, последиците се усещат и в азиатската страна. По-слабото от очакваното търсене от ключови пазари като Китай и недостигът на руда засилват болката в металургичния сектор на страната.

„Преди това всички получаваха двугодишна възвръщаемост на инвестициите си в металургията“, казва Джим Ленън, ветеран анализатор на метали в Macquarie Group Ltd. „Сега за тях няма пари в индустрията.“

Цените на никела са двойно по-ниски спрямо 2022 г.

PT Gunbuster Nickel Industry - един от най-големите индонезийски металургични заводи с повече от 20 производствени линии за никелов чугун, който е предшественик на неръждаемата стомана - е забавил плащанията си към доставчици и е близо до пълно спиране на дейността си на фона на фалита на китайската си компания майка Jiangsu Delong Nickel Industry Co, съобщи Bloomberg миналия месец. В изявлението си от миналата седмица Gunbuster заяви, че дейността му продължава да се осъществява нормално по време на „промените в оперативното управление“. Тя не даде подробности.

В Java, най-населеният остров в Индонезия, няколко по-малки металургични предприятия са намалили производството си до минимални нива или са го спрели напълно, според запознат с въпроса. Заводите, които се намират на стотици километри от сърцевината на добива на никел в Сулавеси, са изправени пред допълнителни разходи за доставка на руда.

Още по темата

Влизането на Индонезия в БРИКС ще помогне на Глобалния юг на световната сцена

Индонезия е поредната страна, която рискува да се „японизира“

Но дори съоръженията в близост до мините срещат трудности, включително тези в огромните специално изградени индустриални паркове, управлявани от китайската компания Tsingshan Holding Group Co., най-големият производител на никел в света. Листваната в Австралия Nickel Industries Ltd, която притежава няколко металургични завода в парковете на конгломерата, отчита загуба за цялата година, след като е претърпяла обезценка в размер на 205 млн. долара след данъчно облагане.

Сегашното положение е далеч от това преди няколко години, когато Индонезия забрани износа на руда и предостави на фирмите данъчни ваканции, за да изградят местна топилна индустрия. Бързото разрастване, което се осъществяваше почти изцяло от китайски компании, беше обявено за печеливш опит за превръщане на природните ресурси на страната в износ с по-висока стойност, наречен „downstreaming“.

Макар че тази политика увеличи приходите от износ на Индонезия и създаде хиляди работни места, нарастването на капацитета за преработка далеч надхвърли търсенето на никел. Сега страната се стреми да ограничи предлагането в мините, за да подкрепи пазара - ход с тежки последици за производителите.

„Повече от половината от пещите за производство на никелов чугун не печелят или губят пари“, каза Ленън от Macquarie. „Ако имате по-малка пещ и трябва да купувате руда, не печелите пари.“

Доминация на никела

Стремежът да се инвестира в сектора на никела в Индонезия беше подтикнат от възхода на електрическите превозни средства, които се нуждаят от никел за високопроизводителните батерии. Но напредъкът на китайските фирми доведе до изместването на метала от по-евтините химически батерии, по-специално тези, базирани на литиево-железен фосфат.

В същото време потреблението в сектора на неръждаемата стомана, който е най-големият източник на търсене на никел, все още се опитва да излезе от кризата, след като пострада от продължителния спад на пазара на недвижими имоти в Китай. Без трайно увеличаване на апетита - може би стимулирано от Пекин - индонезийските металургични заводи са изправени пред още по-големи трудности през тази година.

„На пазара на неръждаемата стомана има някои добри моменти в търсенето, но никеловите батерии губят пазарен дял на пазара на електрически превозни средства“, пише в бележка Дан Смит, ръководител на изследователската дейност в Amalgamated Metal Trading Ltd., като прогнозира натиск от страна на мечките поне през следващите шест месеца. „Предстоят още проблеми за производителите, преди пазарът да се балансира.“