Над 140 държави подкрепиха план от $200 млрд. за борба със загубите в природата

Повече от 140 страни приеха стратегия за мобилизиране на стотици милиарди долари годишно, за да помогнат за обръщането на драматичните загуби в биоразнообразието, макар и да не успяха да решат въпроса за създаването на нов глобален фонд за природата – ключово искане на развиващите се икономики.

Страните, участващи в 16-тата конференция на ООН за биоразнообразие, известна като COP16, в Рим, отложиха решението за нов фонд – предназначен да ускори потока на финансиране към проекти – до 2028 г. Преговорите последваха след миналогодишната среща на върха в Колумбия, която не постигна резултат.

Финансова стратегия, приета в четвъртък, която бе посрещната с аплодисменти и сълзи от делегатите, поставя основата на „нашата колективна способност да поддържаме живота на тази планета“, каза Сузана Мухамад, изходящият министър на околната среда на Колумбия и председател на COP16. Преговарящите се сблъскаха с „много поляризиран, фрагментиран, разделителен и конфликтен геополитически пейзаж“ и доказаха, че „мултилатерализмът може да даде резултат“.

Споразумението ще насочи страните как да съберат 200 милиарда долара годишно до края на десетилетието, за да изпълнят целите на Глобалната рамка за биоразнообразие от Кунмин-Монреал – исторически пакт за природата, приет през декември 2022 г., чиито цели варират от опазване на чистата вода до намаляване на хранителните отпадъци и рязко свиване на използването на вредни химикали.

Решението представлява „балансирано, компромисно решение“, каза Мария Анжелика Икеда, която ръководи делегацията на Бразилия. Бразилия, която ще бъде домакин на следващия голям климатичен връх на ООН през ноември, е „много доволна“, добави тя.

Съгласно споразумението, развитите страни са призовани да „засилят усилията си“ за мобилизиране на 20 милиарда долара годишно за по-бедните страни до края на тази година. Освен това се предвижда проучване на връзката между устойчивостта на дълга и опазването на природата – точка, която наблюдателите приветстват като новаторска и прогресивна – както и по-добра координация между министрите на околната среда и финансите.

Постигането на консенсус относно плановете „показва, че страните могат да се обединят и да се договорят за амбициозен резултат в полза на природата“, заяви Георжина Чандлър, ръководител на политиката в Зоологическото дружество на Лондон, международна организация за опазване на околната среда. Това „признава, че държавните финанси няма да бъдат достатъчни“ и подчертава необходимостта от диверсифициране на източниците на финансиране през следващите пет години.

Глобалните действия за ограничаване на емисиите на парникови газове и загубата на биоразнообразие са изправени пред редица неотдавнашни неуспехи в областта на екологичната дипломация, като развиващите се държави обвиняват развитите страни на последователни върхове, подкрепяни от ООН, че правят твърде малко за увеличаване на потока на финансиране. Това се влошава от стъпките на американския президент Доналд Тръмп да изтегли САЩ от Парижкото споразумение и да намали финансирането, насочено към борбата с климатичните промени.

Решението на Тръмп миналия месец да замрази ключови източници на финансиране за биоразнообразието, включително фондове за Американската агенция за международно развитие, и решението на Великобритания тази седмица да пренасочи външната помощ към разходи за отбрана, оказаха сериозен натиск върху преговарящите в Рим. САЩ не са подписали Конвенцията за биологично разнообразие и не могат директно да влияят върху преговорите, въпреки че обикновено е налице американска делегация. Местото, заделено за американските служители тази седмица, остана празно.

Някои развиващи се страни, които бяха настоявали за създаването на нов глобален фонд за природата, напуснаха Рим разочаровани. Вместо това участниците се договориха за процес за изследване на възможността, като окончателното решение ще бъде взето през 2028 г.

„Горящите гори, страдащите реки и изчезващите животни“ – казваше Хуан Карлос Алурралде Техада, водещият преговарящ на Боливия. „Биоразнообразието не може да чака за бюрократичен процес, който трае вечно.“

Демократичната република Конго и Боливия са сред тези, които виждат съществуващия фонд – Глобалният фонд за рамката за биоразнообразие на Global Environment Facility, базиран във Вашингтон, окръжаващ силно от богати страни, които контролират паричните средства. Държавите-донори, включително Великобритания, Швейцария и Нова Зеландия, се противопоставиха на призива за алтернатива, твърдейки, че новият фонд не означава повече пари и рискува да фрагментира още повече финансовата картина за биоразнообразието.

Уолстрийт изразява нарастващ интерес към биоразнообразието като инвестиционна тема. Управлението на активи на Goldman Sachs пусна първия си облигационен фонд, фокусиран върху биоразнообразието, в четвъртък, като посочи нарастващото търсене.

Група финансови институции и Фондация “Финанси за биоразнообразие” тази седмица обявиха инициатива за по-добро включване на загубите в природата в сувереното дългово финансиране. Въпреки това, биоразнообразието остава област, в която финансовите институции се затрудняват да монетизират потенциала си, като повториха, че не могат да действат без ясни правителствени насоки и печеливши възможности.

Преговорите в Рим – в които участваха близо 1 000 души – се проведоха на фон от дъждовно, градско обкръжение близо до Колизеума. Събитието беше значително по-скромно в сравнение с обичайните, без допълнителни странични събития и с малко промоционални щандове. Преговарящите, свикнали с маратона от многоседмични сесии и редовни нощни работи, леко преминаха през сгъстения тридневен програмен период – подкрепени и от решението да се ограничат обсъжданията до 13-часови сесии, за да се предпази здравето им.

Крайният текст призова за финансиране от всички източници, включително от частния сектор и финансовите институции, и постави акцент върху използването на „иновативни схеми“. Това включва компенсации за загуба на биоразнообразие, въглеродни кредити и размяна на дълг за природа – сделки, при които правителствата рефинансират дълга си и насочват всички спестявания към опазване на околната среда.

Сега ще се проведе серия от допълнителни срещи, за да се обсъди как да се увеличи ефективността на глобалното финансиране за биоразнообразие, преди страните отново да се съберат за официални преговори през следващата година в Армения. COP17 в Ереван ще оцени напредъка спрямо целите на рамката от Кунмин-Монреал преди крайния срок в края на десетилетието.

Новоприетата стратегия и глобалният пакт за природата не са правно задължителни, а отговорността спрямо глобалните екологични споразумения традиционно е била слаба. Въпреки това, в отделно решение, прието в четвъртък, страните се договориха за мерки за по-добро проследяване на националния напредък.

„Не става въпрос за перфектна отчетност, но това предоставя основни блокове, върху които да се надгради,“ каза Жулиет Ландри, старши научен сътрудник в Института за устойчиво развитие и международни отношения, мисъл-клуб.