Путин ще поиска Украйна да забрави за НАТО и голяма армия, за да преговаря с Тръмп

Путин заяви, че всяко мирно споразумение трябва да се основава на т.нар. истанбулски споразумения, които забраняват чуждестранните войски в Украйна, съвместните учения и членството във всякакви външни военни съюзи

13:15 | 16 януари 2025
Обновен: 14:52 | 16 януари 2025
Автор: Антон Груев
Путин ще поиска Украйна да забрави за НАТО и голяма армия, за да преговаря с Тръмп

Русия ще поиска от Украйна да прекрати драстично военните си връзки с алианса НАТО и да стане неутрална държава с ограничена армия при преговори с бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп, казват източници на Bloomberg.

Все по-уверен, че има предимство на бойното поле в Украйна, руският президент Владимир Путин е твърдо решен да постигне целта си Киев никога да не се присъедини към Организацията на Северноатлантическия договор и да бъдат наложени ограничения на военния капацитет на страната, заявиха лицата, запознати с мисленето на Кремъл, които помолиха да не бъдат идентифицирани, тъй като информацията е чувствителна.

Позицията на Кремъл е, че макар отделни членове на НАТО да могат да продължат да изпращат оръжия на Украйна по силата на двустранни споразумения за сигурност, всички тези оръжия не трябва да се използват срещу Русия или за отвоюване на територии, каза едно от лицата, запознато с подготовката на Москва за евентуални преговори.

Почти сигурно е, че твърдите искания за започване на преговори няма да се харесат на украинските лидери, тъй като войната вече се води близо 3 години. Позицията на руския лидер противоречи и на заявеното от Тръмп желание конфликтът да приключи възможно най-бързо и може да има за цел да даде на Москва свобода на действие при преговорите. Междувременно руските успехи в източната част на Украйна са бавни и струват скъпо.

Украйна и Русия водят ограничени разговори в Катар относно правилата за предпазване на ядрените съоръжения от нападения, заяви лице, запознато с дискусиите в Кремъл.

Украински официални лица, запознати с преговорите, заявиха, че единствените преговори между Киев и Москва в момента се ограничават до размяна на затворници и връщане на депортирани деца.

Руските условия включват също така запазване на поне фактическия контрол върху близо 20% от територията на Украйна, включително Кримския полуостров, анексиран през 2014 г., въпреки че Москва е отворена за размяна на някои територии, твърдят някои от лицата.

Кремъл не отговори веднага на молбата за коментар.

Миналата седмица Тръмп заяви, че се подготвя среща с Путин, въпреки че в понеделник говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че все още не е имало съществена подготовка за разговори. Не са започнали и никакви преговори за прекратяване на сраженията.

През ноември украинският президент Володимир Зеленски изглежда смекчи позицията си относно евентуално прекратяване на огъня, докато Русия все още окупира територии, като заяви, че Киев трябва да разчита на дипломацията, за да си върне земите, завзети от Москва.

„Въпросът за териториите не е основният проблем на конфликта“, заяви Татяна Станоева, основател на консултантската компания R.Politik и старши сътрудник в Центъра „Карнеги Русия - Евразия“. „Той има много по-широк контекст, който очевидно все още не е напълно разбран на Запад“, посочвайки позицията на Москва относно кандидатурата на Украйна за НАТО, която според нея е „непоколебима“, и разоръжаването.

Въпреки че бъдещият лидер на САЩ и висшите му съветници не показаха особено желание да поемат обвързващи гаранции за сигурността на Украйна, особено чрез членство в НАТО, някои от лагера на Тръмп подкрепиха изпращането на помощ за Киев, ако той се стреми към дипломация, за да може да преговаря от позицията на силата.

Страната е получила десетки милиарди долари военна помощ от САЩ и Европа, откакто Русия нападна страната през февруари 2022 г.

Най-голямото притеснение на Украйна е, че спирането на бойните действия ще позволи на Русия да се прегрупира и да нанесе нов удар, поради което според Киев тя се нуждае от западни оръжия и достатъчна армия.

Украйна „трябва да бъде неутрална, безвредна и в никакъв случай да не бъде аванпост на НАТО или САЩ“, заяви в интервю миналия месец националистическият руски магнат и съюзник на Кремъл Константин Малофеев. „Тя трябва да разполага с малка армия, достатъчна за Украйна да защитава границите си от бежанци и да изпълнява полицейски функции - но не достатъчно, за да воюва с Русия.“

Неутралният статут трябва да залегне в конституцията на Украйна, смятат Малофеев и двама от източниците в Москва.

Преди малко повече от година Путин е предал на висши американски служители по косвени канали, че потенциално би могъл да обмисли възможността да се откаже от настояването за неутрален статут на Украйна и дори да се откаже от противопоставянето на евентуално членство в НАТО, заявиха тогава двама души, близки до Кремъл. Путин постоянно използва заплахата от присъединяване на Украйна към НАТО като основно оправдание за инвазията си.

Оттогава военното положение на Русия се подобри, тъй като тя напредва по протежение на фронта в източната част на Украйна. Това е окуражило Путин да заеме по-твърда позиция, казва един от източниците, запознат с текущите разговори.

Украйна все още държи територия в руската Курска област след изненадващо нахлуване миналата година, която е потенциална разменна монета, ако Киев успее да я задържи, а в петък САЩ обявиха най-мащабните и агресивни санкции срещу руската търговия с петрол.

Според Павел Данилин, политически анализатор, който работи с Кремъл, минималните искания на Русия са за неутрална Украйна, спиране на по-нататъшното разширяване на НАТО в постсъветските държави и строги ограничения за размера на украинската армия.

Путин заяви, че всяко мирно споразумение трябва да се основава на т.нар. истанбулски споразумения. Според последния проект на документа от пролетта на 2022 г. той щеше да забрани чуждестранните войски в Украйна, съвместните учения и членството на Киев във всякакви външни военни съюзи, заяви руският лидер през юни.

Миналата година американски медии съобщиха подробности от документите, в които се посочва, че в Украйна не трябва да влизат чуждестранни оръжия, включително ракети. Двете страни все още се разминаваха по някои точки, включително ограниченията за въоръжените сили на Киев, се казваше в публикациите.

Според тях Русия настоява за ограничаване на въоръжените сили на Украйна до 85 000 души и 342 танка и за ограничаване на обсега на украинските ракети до 40 км, докато Украйна иска армия от 250 000 души и 800 танка, както и обсег на ракетите от 280 км.

Двете страни не можаха да се споразумеят и за това какви гаранции за сигурност ще получи Украйна - вероятно ключов елемент от бъдещите преговори.