Повече от половината български граждани имат профил в социални мрежи

Близо 84% от домакинствата имат достъп до интернет, а 39 на сто от хората умеят да копират и преместват файлове

09:31 | 11 декември 2021
Обновен: 11:32 | 11 декември 2021
Автор: Георги Карамфилов
Bloomberg LP
Bloomberg LP

През 2021 г. 83,5% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, което е с 4,6 процентни пункта повече в сравнение с предходната година. Мобилен достъп до интернет чрез мрежата на мобилните телефонни оператори използват 75% от домакинствата, а с фиксирана кабелна връзка разполагат 62,7%, съобщи НСИ.

През 2021 г. с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет е Югозападният район (86,2%), а с най-нисък е Северозападният район – 73,5%.

От домакинствата, живеещи в градовете, 87,4% разполагат с достъп, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 71,5%. Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 96,7% от тях имат достъп до интернет при 80% за домакинствата без деца.

Използване на интернет

През 2021 г. 73,9% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, а 61,4% се възползват от ресурсите на глобалната мрежа по няколко пъти на ден. Най-активни потребители на интернет са хората с висше образование (92,7%), както и младежите на възраст между 16 и 24 години – 92,9%. Мъжете използват интернет повече от жените - съответно 75,1 и 72,8%.

Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e мобилният телефон (смартфон), който се използва от 71,8% от хората, следван от лаптоп (30,7%), настолен компютър (25,6%), таблет (10,8%), друго устройство (смарт телевизор, конзола за видеоигри, четец за електронни книги, смарт часовник) - 6%.

Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 63,4% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat), а 60% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat, TikTok и др.).

Взаимодействие с публични институции

През последните 12 месеца 26,6% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната и местната власт с цел:

- получаване на информация от уебсайт или приложение на публична институция – 19,1%;
- подаване онлайн на попълнени формуляри, декларации или отчети – 15,5%;
- изтегляне на официални документи, формуляри, декларации, отчети и др. - 13,4%.

При използването на предлаганите онлайн услуги от публични институции жените са по-активни от мъжете - съответно 27,8 и 25,3%.

Електронна търговия

Делът на лицата, които през последните три месеца пазаруват онлайн за лични цели, е 19,6%, като най-активни са лицата с висше образование (38,8%), както и хората във възрастовата група 25 - 34 години (34,3%). Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 20,3 и 18,8%.

Стоките, които най-често пазаруват потребителите по интернет са дрехи, обувки и аксесоари – 76,4%, спортни стоки – 23,5%; мебели, стоки за дома, градински принадлежности – 22,2%; услуги, свързани с настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори или от частни лица) – 19,4%; доставки от ресторанти, вериги за бързо хранене, кетъринг – 18,9%; козметика, продукти за красота и здраве – 18,8%.

От пазарувалите по интернет през последните три месеца 96,1% купуват стоки и услуги от търговци от България, 29,7% от търговци от държави - членки на ЕС, а 16,5% пазаруват онлайн от други държави.

Основните причини, поради които лицата не пазаруват онлайн, са предпочитание към пазаруването на място, лоялност към магазините или просто навик (31,4%); липса на необходимост за пазаруване онлайн (14,3%) и недостатъчни умения за пазаруване онлайн – 7,6%.

Цифрови умения

През 2021 г. 39,1% от лицата умеят да копират или преместват файлове, 27,9% могат да работят със софтуер за обработка на текст, а 25% се справят със сваляне и инсталиране на софтуер или приложения.

Фалшиви новини

През 2021 г. 38,1% от лицата посочват, че са срещали в новинарски сайтове в интернет или в социалните медии информация, която считат за невярна или съмнителна. От тях 41,7% проверяват нейната достоверност чрез проверка на източниците или намиране на друга информация в интернет (71,1%), проследяване на коментарите или участие в обсъждане по интернет (46%), обсъждане на информацията извън интернет с други лица или чрез използване на източници извън интернет (41,8%).

Поверителност и защита на личната информация 

През 2021 г. 47,1% от лицата извършват дейности, свързани с управлението на достъпа до тяхната лична информация в интернет, като:
- запознаване с декларациите за поверителност преди предоставяне на лична информация – 34,4%;
- ограничаване или отказване на достъпа до информация за географското местоположение – 19,7%;
- отказване от използването на лични данни с рекламна цел – 18,8%;
- ограничаване на достъпа до профил или до собствено съдържание в социални медии – 17,7%.

Притеснения, че дейностите в интернет се записват с цел показване на персонализирани реклами, имат 37,3% от лицата, а 9,1% използват софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на действията им в интернет.

Повече от половината от хората (52,6%) са запознати с факта, че „бисквитките“ (cookies) могат да бъдат използвани за проследяване на уебсайтовете, които посещават, а 15,5% са променяли настройките на интернет браузъра си, за да ограничат броя на „бисквитките“, които се съхраняват на устройствата им. 

Повече новини от България и света четете на Investor.bg