През последната година в България започна целенасочено да се размива границата между „ляво“ и „дясно“, което даваше насоки както на политиката, така и на икономиката. Започват да се отварят пространства за нови политически проекти, като най-вероятен изглежда един про-президентски проект. В ситуацията на България – със слаби институции и слаба партийна система – това крие много рискове от бъдещи авторитарни действия. Това каза Боряна Димитрова, управител в социологическа агенция "Алфа рисърч", в ефира на предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков. 

 „Много е трудно да се каже дали може да възникне нов десен или ляв проект. Има желание в политическите актьори да лансират и нови проекти. Може би най-близко до евентуална реализация би било един тип про-президентски проект, който може да не бъде официално именуван като такъв, но който да започне да функционира като една основа за политически проект. Това ми се струва най-близко до намеренията и до оптиката, която виждам в подобни действия.“

„Започват да се тестват обществените нагласи в посока президентска република“, каза Димитрова. Според нея това може да се види в прехвърлянето на правомощията за назначаване на ЦИК на президента, приписването на повече функции, а „два месеца по-късно виждаме, че тази теза започва да се налага и от кръгове от анализатори близки до президента. Те казват: Има блокаж в българския парламент, партиите стават все по-слаби с все по-малко доверие, затова нека да търсим друг изход в президентската република.“

Ако не бъде съставено правителство в рамките на настоящия парламент служебният кабинет ще трябва да проведе и парламентарни и президентски избори с „доста неясноти“ по различните кампании. Освен изходът на президентските избори, друг голям залог е „кои биха били икономическите и политическите кръгове, които биха се възползвали от едно бързо съставяне на правителство или респективно нови избори. В момента нито една политическа или икономическа група не се чувства нито достатъчно силна, нито достатъчно слаба – този взаимен блокаж води до неизлъчване на правителството.“

Самата категория на служебното правителство е екзотична в европейската политическа практика – това е изкуствен конструкт, създаден за нуждите на много ранната демократична практика в България., коментира Димитрова.

Приемането му като редовно, „може да създаде допълнителни затрудения пред създаването на едно нормално правителство.“

Има няколко мотива, които стоят зад идеята служебното правителство да продължи работа с някои от следващите мандати, смята Димитрова.

„На първо място е патовата ситуация за излъчване на правителство“ от втори краткосрочен парламент. Ситуацията е „да вземем едно готово правителство и да го обявим за излъчено от парламента. Обаче Конституцията сериозно разграничава функциите на парламента и президента“.

Според Димитрова това може да доведе до нови спекулации за опити за засилване на правомощията на президента. 

Това обслужва по-нататъчното отслабване на партийната система в България. „Всяка слаба партийно-политическа система крие зад себе си силни икономико-олигархични кръгове. В дългосрочен план обслужва и определени русофилски кръгове.“

Според Димитрова при всичките слабости на политическата система в страната, партиите винаги могат да противодействат на спорни политически проекти. Изхвърлянето на системата не е решение за ниското доверие в нея. Изключително големите правомощия на президентската институция означават „да подпишем празен чек и да се надяваме, че който и да стане президент ще има прекрасни намерения.“

„Ако президентската институция бъде натоварена с функциите и на изпълнителната власт, тя ще има изключително малко контра тежести.“

Има разлика дали има силна президентска власт в страни със силни или слаби партии и институции, уточни Димитрова. В страни като САЩ и Франция силата на президента е заради, а не въпреки партиите – ситуацията е напълно различна в много страни от Азия, Латинска Америка.

Този на пръв поглед очевидна и лесно приложима идея за засилване на президентските правомощия заради слабите партии може „постепенно“ да доведе до ситуация, в която няма кой да окаже ефективна противотежест, каза Димитрова.

„Надявам се, че поне част от партиите си дават сметка за това. Друга част – новите политически проекти, което не могат да бъдат износени самостоятелно и не могат да имат партийно политическо бъдеще - е напълно възможно да разчитат на подобен развой. Така ще могат да придобият нов живот под руслото на президента. Третият вариант са партии, които имат един конюктурен интерес.“

Това е много рискова ситуация за България.

„Ако днес коментираме разрушени основи, разрушена политическа система, трябва да знаем, че има още накъде да се разрушава.“

Според Димитрова има по-малко от 10% шанс да се състави кабинет в рамките на този парламент. Това се вижда и в действията на президента, смята тя, заради искането му за бърза актуализация на бюджета.

В такава несигурна ситуация е изключително трудно да се предположи кой печели и кой губи, но на база предварителни наблюдения може да се очаква спад на подкрепата за „Има такъв народ“, почти непроменена подкрепа за „Демократична България“, каза Димитрова. Има възможност националистическите формации също да влязат в нов парламент, както и избирателите да се върнат към утвърдените партии.

„На нови избори ще има не само сблъсък на реалности, но и сблъсък на очакванията на избирателите“, каза тя.

В коментар за въпросите около гражданството на служебния министър Кирил Петков, Димитрова заяви, че „ако във фокуса на президента, който назначи това правителство, така и на „партиите на промяната“, стои правовата държава, би трябвало да няма нито сянка на съмнение, че всички хора от това правителство се подчиняват на действията на Конституцията и закона.“

Повече за хаоса на политическата сцена и възможните сценарии, колко вероятни са нови избори, приближаването на новите партии до президента може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.