Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

2021 г. ще е рекордна като ръст за аутсорсинг и технологичната индустрия в България

Илия Кръстев, председател на УС на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), „Светът е бизнес“, 06.07.2021

21:00 | 6 юли 2021
Обновен: 13:41 | 7 юли 2021
Автор: Петър Стоянов
2021 г. ще е рекордна като ръст за аутсорсинг и технологичната индустрия в България


Предимството на аутсорсинг и технологичния сектор е работата от разстояние. Тя помага компаниите в него да се адаптират и дори да излязат по-силни от пандемичната ситуация. Поради това Илия Кръстев, председател на Управителния съвет на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), очаква приходите в индустрията да се увеличат с 10% на годишна база и да се добавят 7-8000 работни места спрямо 2019 г. Експертът сподели подоробности за ситуацията в този все по-важен за България сектор в гостуване на предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV България с водещ Ивайло Лаков.

Гостът добави, че през 2019 г. браншът е отчел 2.9 млрд. евро оборот и така е заемал около 5.5% от БВП на България. Но със скоростта, с която се развива и при очакванията БВП да не нараства, той предполага, че вече реално компаниите от този сектор отговарят на още по-сериозен дял от икономиката на страната.

„В последната година и половина сме в ситуация, в която под някаква форма всички са намалили скоростта. В нашата индустрия всъщност скоростта се увеличава“, посочва Илия Кръстев.

Той прогнозира, че вероятно 2021 г. ще е рекордна като растеж за тази индустрия в България, а може би и глобално. Диверсификацията на големите компании, които търсят по-сигурни дестинации спрямо Азия след голямото сътресение, също подпомага бизнеса.

„България далеч не е вече дестинация, в която компаниите идват само заради разходите, и съответно типа услуги и клиенти доста се развиха в последните години. Освен това голяма част от колцентровете автоматизират тези процеси. Така че всичко е доста динамично и се развива добре“, обявнява Илия Кръстев. Но това не означава, че шансовете за растеж в момента се използват пълноценно.

„В такава ситуация по-малките пазари имат възможност при резки движения да са по-иновативни, да се наложат на пазара. Това са шансове, които не мисля, че се случват често. До този момент не мисля, че използваме този шанс особено добре и имаме още много малко време, в което това ще бъде възможно“.

Разговорът се прехвърли върху темата за Националния план за възстановяване и устойчивост, а гостът посочи важността с този план да се осигури опция не само за грантово подпомагане.

„Според нас е важно в този план да има значителна част не само грантове, но да има и финансов ресурс, който се управлява през заеми. Такъв има, въпросът е колко е голям. Ако при нас той е 5% от целия план, има други държави, при които е 30%.“

Кръстев посочва, че достъпа до кредитен финансов ресурс е особено важно за България, тъй като малките предприятия и стартъпите по традиция по-трудно стигат до грантове, например заради административната тежест и изискванията, които не могат да покрият. В същото време за цялата индустрия е важно тези компании да разполагат със средствата да се развиват, не само по отношение на бизнеса, но и заради запазването на хората, които работят в тях, в България. Това е най-важно за създаването на екосистема, в която може да се осъществи технологичен трансфер между малките и големите компании, между различните индустрии, за да растат заедно.

„В България вече има много добър ефект от такъв тип финансови инструменти, знаете и че доста частни инвестиции се привлякоха в България, така че за нас е важно да има баланс по какъв начин се управляват парите от този фонд и до кого може да стигнат.“

Кръстев обяснява, че не само конкретните проекти по Плана за възстановяване и устойчивост са важни. Трябва да има и цялостни концепции, които не задължително са под формата на точно определен проект. Например в някои държави има т.нар. „зелени ваучъри“, които не са свързани с конкретно начинание, а с вкарването на достатъчно ресурс на пазара, който се пръска по демократичен начин. „Това създава възможност много компании да участват в този процес пак на пазарен принцип“, добавя той.

Гостът посочва също, че най-големият риск за представяния от него бранш е по отношение на резки движения в данъчната система - сигурността и прогнозируемостта на промените в нея, защото често на тази база се взима решение дали да се премести една операция от и в съответна държава или не.

Повече за човешките ресурси и безработицата, ще стане ли Гърция конкурентен на нас технологичен хъб на Балканите, инвестициите в образование, как ще се отрази влизането в еврозоната на аутсорсинг и технологичната индустрия и други важни въпроси, вижте във видеото.

Още от предаването "Светът е бизнес" открийте тук