Бюджетът не са приходи и разходи, а инструмент за стратегиране на държавата и категорично трябва да се направи бюджетният дефицит до 3% в името на целта - влизане в еврозоната, дори с цената на влизане в плитка рецесия. Управляващите трябва категорично да заявят, че това ще се направи, за да влезем в еврозоната и, че когато го направим, на базата на опита на абсолютно всички други присъединили се екс-социалистически страни в еврозоната, ефектите от присъединяването са: първо - не води до инфлация, второ - води до увеличаване на външните инвестиции. Това каза д-р Боян Иванчев, финансист и преподавател в УНСС, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Задачите пред новото правителство, които би трябвало да са поставени, са "да разговарят така, както ние с вас", категоричен бе събеседникът. Той поясни, че е от изключителна важност да се обменят аргументи "с тези, които могат да им помогнат".

"Не бих казал, че съставянето на бюджет е работа на един човек. Бюджетът не са приходи и разходи, а инструмент за стратегиране на държавата, на народа, на нацията. Категорично трябва да направят бюджетния дефицит до 3%. Това могат да го направят действително, като спрат или намалят всички капиталови разходи, на касова база ще бъде до 3%. Това какъв ефект ще окаже това върху България, е друг въпрос. Но едно от нещата, които трябва да знаят, е, че ние, хората, сме много слаби психически и сме под влияние на искането "всичко сега", а не "след една седмица".

В името на целта - влизане в еврозоната, е задължително да намалим тези разходи, дори с цената на влизане в плитка рецесия, заяви гостът. "Защото най-вероятно, за да бъде намален дефицитът до 3%, това означава, че трябва да бъдат намалени разходите с около 3,5 млрд. лева, което, заедно с всички други фактори, които имаме, плюс трансмисия на конюнктура, може да намали БВП дори и под 1,5. Но това е задача номер едно". 

Трябва да се заяви категорично от управляващите, заяви д-р Боян Иванчев, че това ще се направи, за да влезем в еврозоната. "Когато влезем в еврозоната, ще намалее рискът за чуждестранните инвеститори, ще имаме окончателно евро за валута и това на базата на абсолютно всички други присъединили се екс-социалистически страни в еврозоната, води до следния ефект: първо - не води до инфлация, второ - води до увеличаване на външните инвестиции". 

"Относно ситуацията в България, това, което можем да кажем като данни, че предварителните за първо тримесечие са 0,5% увеличение на добавената стойност спрямо предходното тримесечие, а на годишна база е 2,3%. Но най-вероятно това е отзвук от увеличените доходи на българското население и най-вероятно няма да се запази такава динамика. Вероятно БВП на България ще бъде около 1,5% ръст за тази година, освен ако започналата вече, потвърдена рецесия в ЕС не се задълбочи. Всъщност данните бяха категорични, че еврозоната е в техническа рецесия".

Българската икономика е достатъчно отворена - около 60% - и влошаването на конюнктурата в еврозоната ще прехвърли конюнктурата тук, добави Иванчев. По думите му към момента има консенсус сред анализаторите, че "по-скоро ще видим плитка рецесия". "Освен ако не се появи някакъв външен шок изобщо за европейския съюз и другите страни, който би бил в резултат на поскъпване на дълга по принцип, не само за европейските страни, но и за развиващите се страни, и за САЩ".

"Дългът би поскъпнал, защото Фед и ЕЦБ увеличиха лихвите", добави гостът. Прогнозата е, че Фед би спрял увеличението на лихвите на ниво 5,75 до края на годината, но така или иначе те направиха десет увеличения и от почти нулеви лихви сега са на 5,50, което неминуемо увеличава цената на дълга на САЩ. Подобна е ситуацията в Европа. Неминуемо лихвите се качват, цената на дълга се качва и неминуемо ние трябва да влезем в рецесия и вече Европа влезе. Най-вероятно американската икономика ще влезе в рецесия четвърто тримесечие.

"В България бизнесът е толкова малък, че е трудно унищожим. В допълнение има изключително голяма ликвидност. Колкото и странно да звучи богатството на българите се увеличи - имаме 72 млрд. лева в банковата система. Винаги е въпрос на фундаментални знания и гледна точка (...), но когато в нечия същност преобладава социалистическото, недоволството, неудовлетворението от живота или например от жена му, той винаги ще говори, че някой е по-беден, че се увеличава бедността. Странно е да се говори, че всички българи са бедни, когато има хиляди пенсионери, които живеят сами в една стая в тристайно жилище, което има пазарна цена 350 хил. евро. В същото време в Германия само 25% от жителите имат собствено жилище. Те дори няма какво да продадат". 

Има пари в България, каза финансистът. "Вътрешното търсене не е достатъчно уплашено в този момент. Не контрактира рязко. Изглежда корпоративният сектор е в нелошо състояние, въпреки че някои предприятия фалират през последните седмици. Това по-скоро означава, че по-скоро би била плитка рецесията, ако има. Освен ако в еврозоната не се разрази по-сериозно кризата и няма трансмисия на конюнктура от там". 

Д-р Иванчев заяви, че единствено чрез вътрешно търсене в България бихме могли да избегнем подобна трансмисия - българите да продължат да изразходват парите си тук и да купуват стоки и услуги. "Това е единственият начин, но ако външният шок бъде малко по-силен, ние също бихме влезли в рецесия". 

За влиянието на войната в Украйна за българската икономика Иванчев каза, че то като цяло е положително. "Военно-промишленият ни комплекс е възроден, старите производствени цехове, които бяха затворени от много години в държавните предприятия, се реновират, и работят. Има трисменни режими, предлагат се 3000 лева входно ниво заплата в държавни заводи".

Категорично има забавяне на имотния пазар в България, каза още гостът. "Но пазарът в България е много специфичен и странен. От една страна, ние, българите сме много оимотени - 93% имаме собствени жилища, а от друга страна дефицитът на хубавите жилища е структурен. Няма достатъчно хубави жилища, защото няма достатъчно хубави квартали, а няма, защото няма зониране. Тези, които успяват да изкарат пари, желаят да се прехвърлят в по-добър квартал и от там търсенето на добрите жилища ще се запази".

"Но сегмента, който е до 200 000 евро, има сериозно забавяне и това ще доведе до поевтиняване на по-евтините жилища в периферните, не толкова добри, квартали. Най-вероятно ще усетим и увеличаване на цената на ипотеките до края на годината. След вдигането на минималните задължителни резерви това ще оскъпи ресурса на банките. Плаващият компонент на банките ще се увеличи леко". 

На въпроса колко е голяма ипотечната тежест в България гостът каза, че "може би всеки четвърти има кредит, като не мисля, че се спазва американското правило задълженията да бъдат до 28-30% от брутния доход. По-скоро са повече, поради и това, че частта на самоучастие някои от българите я финансират не със собствени пари, а с потребителски дългосрочен кредит до 5 години. Като процент тези кредитополучатели са около 20 и те са сравнително рискови".

Вече има забавяне на строителния сектор в България и намаляване на броя на издаваните разрешителни визи, коментира Иванчев. Той добави, че официалните отчети няма да отразяват фактическото отражение на това забавяне върху българската икономика, защото "изповядването на сделките става при по-ниска от реалната цена със средно 30%". "Но и до момента имаше работещи, които работят без договори. Определени дейности се вършат без фактури. Официалният ефект върху икономиката няма да е толкова голям". 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.