Бюджет 2022 показва, че коалицията и правителството вярват във възможностите за развитие на България. Макар нивото на външни инвестиции да е ниско, правителството вижда положителни знаци в повишаване на доверието във върховенството на закона от страна на чуждестранни инвеститори и партньори. Провеждането на съдебна реформа е първото условие за привличане на нови инвестиции. Това заяви Даниел Лорер, министър на иновациите и растежа, в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

"Никакво говорене и никакъв маркетинг няма да сменят имиджа на България както една истинска реформа, която да постави закона над всички. Това е което сме обещали и което изпълняваме... Това не остава незабелязано от чуждите партньори."

Министерството е провело множество срещи с потенциални инвеститори, които първо търсят официални уверения за върховенството на закона в страната, каза министър Лорер.

"За нас е важно като общество да разберем, че България се променя и става правова държава, и да можем да проектираме този нов имидж и навън, така че и чуждестранните инвеститори да могат да идват с по-голяма увереност."

Този нов имидж трябва да бъде популяризиран и от Българската агенция за инвестициите, която трябва да провежда по-активна политика по рекламата на страната като инвестиционна дестинация, като се възползва от вече съществуващите компании, които могат да разширят производството си с RND центрове, допълнителни заводи, търговски и финансови хъбове, и скъсяване на веригите. Освен да намира инвеститори, агенцията ще ги свързва със заинтересовани страни в България, коментира Лорер.

Мисията на новото министерство е икономически растеж и иновации. Най-добрият икономически растеж се получава от иновативни инвестиции - затова в министерството сме събрали всички инструменти в държавата, които работят за икономически растеж и за стимулиране на иновациите - оперативни програми, ББР, Фонда на фондовете, както и Българската агенция за инвестиции, каза Лорер.

"Много ни се иска - след като ББР и Фонд на Фондовете са под една шапка - да се демаркира ясна стратегия коя институция с какво се занимава. Възможно е банката да се занимава с директно кредитиране, а Фондът да се фокусира върху непряко инвестиране - да избира посредници, които изпълняват различните програми. Тази дискусия предстои да се случи в министерството с двете подопечени институции."

Бюджет 2022 показва, че коалицията и правителството вярват в България, коментира Лорер. "Управляващите до тук изглежда не са вярвали в България и са се фокусирали върху икономиите. Ние вярваме, че България може да постигне много повече и да расте."

От заложените капиталови разходи в бюджета (7 млрд. лв.), около 4 млрд. лв. отиват за връщане на стари заеми, а останалите са за реални нови инвестиции, каза Лорер и допълни, че средствата "са малко и са закъснели".

"Много години България не е инвестирала в най-базовата си инфраструктура, която да ни приближи поне малко до европейското ниво, ако щете до румънското ниво. Има над 1.5 млрд. лв. за строителство на национални пътища, има 30% повече за общинските пътища, има пари за болници, човешки капитал, заплати на учители, лекари."

България ще трябва да започне да се възползва от огромните възможности, които се предлагат от членствата ѝ в различни организации, като Европейския акт за чипове и идеите за развитието на космическата индустрия на континента.

"България е отсъствала от дискусията за космоса в Европа. Това е една реална икономика, която предстои да се случи във все по-големи мащаби. Всяка една европейска държава има космическа стратегия за техните индустрии - роботика, материали, храни, софтуер - и всяка се бори за своето място в европейската космическа програма... Всички неща, които правим за наземната индустрия, могат да се прилагат и в космоса и вече имаме добри примери в България."

Министерството възнамерява да проведе среща на всички засегнати български индустрии, за да може страната да се включи по-активно в този процес, каза Лорер.

България няма избор и трябва да се движи към декарбонизацията на своята енергетика, като бързо подготви подробен национален план как иска да я постигне - с ВЕИ, геотермална енергия, АЕЦ, батерии.

"ЕС ще инвестира огромното количество от своите средства за дигитализация и зелен преход... Имаме отсрочка от един месец за изчистване на последни детайли по Плана за възстановяване, който ще финансира голяма част от този преход, особено за малки и средни предприятия." 

Целта на правителството е първите плащания по плана да бъдат получени през лятото на 2022 г.

В Плана за възстановяване е заложена идея всяка една индустриална зона да може да кандидатства при равни условия за финансиране за подобряване на нейната инфраструктура.

"За нас е важно да видим инвеститорски интерес, финансова стабилност на самия оператор, за да гарантираме, че парите в България се инвестират в най-правилното нещо за страната."

Съвместно с МОН министерството на иновациите ще се стреми да стимулира в средносрочен план подготовката на нужните на бизнеса кадри чрез дуално обучение и повишаване на качеството на образованието в университетите. 

"В момента работим за скъсяване на сроковете за издаване на разрешение за престой и работа на чуждестранни висококвалифицирани специалисти."

В коментар за критиките на президента Румен Радев за - според президента - забавените действия на правителството за енергийната криза, Лорер заяви, че през последните два месеца правителството е показало, че може да предприема "динамични мерки", за да изпълни икономическата си програма.

До края на месец март ще бъде предложен нов грантов инструмент по оперативна програма React-EU в рамките на 140 млн. лв. за енергийна ефективност.

Друг нов продукт на ББР, който бе обявен в петък, за общо 20 млн. лв. е необезпечен кредитен инструмент за подпомагане на бизнеса заради високите цени на електроенергията. 

"Фирмите, които кандидатстват, няма нужда да предлагат обезпечение, а само да покажат до четири сметки за ток. Ако бъдат одобрени, банката ще ги кредитира за сума от 20 хил. до 200 хил. за компания, като лихвата е до 3.5%."

Според министър Лорер има чувствително подобрение на отношенията със Северна Македония като вече се водят разговори за механизъм за прозрачност на инвестициите, транспортни коридори с Албания и ЕС, стартъпи.

"Северна Македония е от малкото места, които ни приветстват като инвеститор - имаме банки, софтуерни компании, ВЕИ проекти... Това затопляне на диалога ще роди и решението (на българското вето за присъединяването на Северна Македония към ЕС)."

Лорер сподели, че през 2021 г. Северна Македония е изкачила над двадесет позиции в индекса на Transparency International за бизнес до 87-о място, а България е на 78-о място.

"Ако не направим много сериозно крачки България да стане правова държава, е много вероятно след година-две да се намерим в състояние, в което Северна Македония е по-привлекателно място за бизнес. Трябва да работим заедно с тях, за да се движим успоредно и да се ускоряваме един-друг, вместо да се дърпаме надолу."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да намерите тук.