От електронното управлене ние искаме то да осигурява прозрачност, контрол и включване на гражданите, каза експертът в областта на електронното управление Жоро Пенчев, координатор технологии в "Софияплан", председател на Фондация "Общество.бг", в предаването "Светът е бизнес" на Bloombrg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. 

"Искаме отваряне на всички данни, които са публични (не искането им със заявления за достъп), а по автоматизиран начин и в реално време  за журналисти и за всеки, който иска да провери дали публичните ресурси се харчат по най-добрия начин. Второ - искаме включване на гражданите. Различни дигитални инструменти се използват по света, за да може гражданите да участват по-активно в това, което се случва в държавата и в града". 

В Тайван от четири-пет години работи система, позволяваща на граждани да дават мнентия за законодателни инициативи, даде пример гостът. Той поясни, че системата е нашумяла покрай Uber, а хубавото в нея е, че "не е като социалните мрежи, където е една говорилня и нищо конструктивно не може да се случи".

"По-скоро чрез изкуствения интелект и различни средства на софтуера се насочват различните мнения към няколко валидни алтернативи. Хората започват да се убеждават, че тяхното мнение съвпада, може би с малки разлики, с мнението на други хора и се обединяват около нещо. Това е обратното на процесите в социалните мрежи, където хората се разделят. Стига се до три-четири решения, които вече стигат до законодателя, но идват със съответната подкрепа на граждани". 

Какво печели Тайван от това? Пенчев обясни, че "гражданите са станали по-политически грамотни и ангажирани с това, което се случва около тях, когато са имали възможност да обмислят какво се случва. Това е само един пример за възможностите, които може да предоставят софтуерните решения".  

"Още един важен пример са данните, считани за "златото на XXI век". Акумулирайки различен тип данни (икономически, транспортни и т.н., разбира се анонимизирани и с пълна защита на лична неприкосновеност), всъщност ние можем да управляваме по-добре и по-умно. Можем да базираме нашите политики на данните, които събираме. Може би не в реално време, но с много по-къс хоризонт от обикновено, да си даваме сметка всяка една политика, всяка регулация работи ли, ефективно ли харчим публичния ресурс, ефективно ли я управляваме като процес. Всичко това идва "наготово" с помощта на софтуер. По този начин имаме едно по-ефективно, по-бързо управление, което при това има и големия плюс да е по-умно, защото се базира на реалната картина".

"Координацията е едно от нещата, които много липсват" в България и създаването на министерство би способствало за преодоляването на този проблем, категоричен бе гостът, който участва в коалиционните преговори на тема "Електронно управление" по покана на "Продължаваме промяната". Оперативната дейност, която се извършва в агенцията ще получи "стабилна политическа шапка", защото има "нужда от доста изчистване, структуриране и осмисляне на политиките по дигитализация, така щото най-сетне да отскочим напред в тази сфера. Известно е, че доста време и финаси се похарчиха до тук, без особен резултат". 

"Едно работещо електронно управление на всички нива в държавата означава прозрачност, контрол, бързина, удобство и сигурност. Всичко това и всяко от тези неща пречи на някой, който използва държавата по експлоатативен начин. И когато от "Продължаваме промяната" говорят за нулева толерантност към корупцията, ние трябва да си даваме сметка, че за да я постигнат в бъдещия кабинет, един основен инструмент за прозрачност, който дава видимост към корупционните практики е дигитализацията". 

Неслучайно първото нещо, което се заложи като визия в рамките на преговорната група на срещата, бе политически ангажимент лично от бъдещия министър-председател в подкрепа на случваща се дигитализация в администрацията, каза Пенчев. "До сега за съжаление бяхме свидетели на реакции, като "Да, темата е важна (в контекста на това, че Европа дава пари за нея)!" И тези пари се усвояват със спорно качество".

Как ще разберем, че е завършено електронното управление? Как трябва да се осъществява и каква е степента на значимост на електронната идентификация на гражданите? Реалистични ли са сроковоте от шест месеца за изграждане на нужните условия за направата на лични карти с чип? Каква е причината толкова години да не напредваме в тази област? Само воля и контрол ли са нужни, за да могат проектите да се случват качествено? Колко е важна оперативната съвместимост на различните системи? Какво точно отличава Естония от България и от останалите Европейски държави по отношение на електронното управление? Какво представлява синдромът на захвърляне на старите решения и на вземане на нови в областта на дигитализацията? Възможно ли е електронно управление да се изгради "на парче"? Каква е ролята на т.нар. "референтна система" и какви възможности дава на общинските администрации? 

Вижте целия коментар във видеото.