Голямата неяснота в сделката по ЧЕЗ е политическата, тъй като българската общественост е изключително фокусирана върху тази сделка и разбира се, е редно да бъде така. Другата голяма неяснота е кой действително ще бъде крайният собственик на този актив. Това каза Румен Чолаков, адвокат по английско финансово право и сливания, в предаването „В развитие” с водещ Делян Петришки.

„Гинка Върбакова твърди, че тя е крайният собственик, но се появи информация и за офшорни компании, които са по-нагоре в структурата. Ако чешката страна иска действително да продаде този актив за тази цена, то вероятно това ще бъде и резултатът, който ние може да очакваме. Като продавач, който подписва документ за покупко-продажба, те имат много силна карта да кажат „трябва да купите компанията“ . Разбира се, те не могат да принудят българската страна да я купи. Английското законодателство никога няма да наложи на българската страна да придобие актива. Това, което те могат да наложат, са вреди, които трябва да се изплатят след това от тази страна”.

Освен ако не се окаже много голям натиск от страна на българското правителство и българската общественост и сделката не се провали и остане при чехите, то от правна гледна точка е по-вероятно този актив да бъде придобит може би с преструктуриран купувач, който да бъде в някакво процентово съотношение между фирмата на Гинка Върбакова и българската държава. Поне това е предложението на българското правителство, обясни Чолаков.

„Но тук отново трябва да се постави политическият въпрос - ако българското правителство подкрепи тази сделка, всъщност дори да получи контролния пакет, другият акционер в дружество ще има права да получава дивиденти. Съответно българското правителство би следвало да обяви на българската общественост и да  даде гаранции кой е крайният собственик на другите проценти в това дружество”.

Чолаков посочи, че сделката е структурирана по начин, по който целият капитал идва от банките.

„Всъщност офшорни компании могат да придобият сделката и тук вече има различни практики. Има някои страни,   които са по-отворени към това да има компании в Панама, където не се знае крайният собственик. И компании в други такива юрисдикции, които се придобиват с активите. В моята практика това е недопустимо. Законодателството в САЩ и Великобритания не биха позволили на нито една банка да кредитира такава сделка, ако не знаят кой е крайният купувач. Пък и пазарната практика не би позволила да се кредитира такъв голям процент".

По думите му е важно да се знаят банките, които ще финансират сделката и по какъв начин те са уверени, че това е сделка, в която няма корупция, няма санкционирани лица, които стоят зад активите и че не нарушават законодателството както във Великобритания, така и в САЩ.