Проектът за дигиталното евро напредва, макар и не толкова бързо и не толкова гладко, колкото биха искали някои европейски институции. Въпреки това инициативата среща не само обществена, а институционална съпротива, включително в Европейския парламент и в банковия сектор на еврозоната, които се съмняват в ефективността на онлайн режима на дигиталното евро. Тази тема коментира Ивайло Николов, макроикономист и финансист, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

Гостът поясни, че докладчикът по темата за дигиталното евро – евродепутатът от Европейската народна партия Фернандо Наварете, който е скептик – в началото на миналия месец публикува много обстоен доклад, в който законодателят подкрепя офлайн варианта на дигиталното евро, но е против онлайн варианта.

При него трансакции от сметка към сметка, които минават през сетълмента на Европейската централна банка, докато офлайн режимът залага на плащания тип „устройство към устройство“, например чрез дигитален портфейл в телефон, подобно на безконтактните плащания, без нужда от постоянна интернет връзка.

„Аргументът в полза само на офлайн варианта е, че така информацията остава само между купувача и търговеца и се изключва централната обработка от ЕБЦ. Според защитниците на тази позиция това предлага по-голяма защита на личните данни.“

Друг е въпросът каква е добавената стойност на онлайн варианта, след като европейски търговски банки изтъкват, че вече съществуват системи, които позволяват незабавни и трансгранични плащания, и освен това разработват паневропейски решения, чиято цел е да намалят зависимостта от американските картови оператори, посочи Николов.

„От тази гледна точка банките не виждат ясен смисъл конкретно от онлайн варианта на дигиталното евро. Разбира се, те имат и други мотиви – опасения от загуба на пазарен дял и значителни разходи по внедряването.“

Той сравни и разминаването в оценките, като ЕЦБ оценява разходите за банковия сектор на около 6 млрд. евро, докато проучване на PricewaterhouseCoopers, поръчано от самите банки, посочва за суми до 30 млрд. евро.

Напредъкът на дигиталното евро

Финансистът посочи, че в края на октомври ЕЦБ обяви график, според който дигиталното може да стане реалност през 2029 г., при условие че бъде приета необходимата правна рамка.

„Ако регламентът бъде приет, което се очаква да бъде догодина, през 2027 г. ще има пилотна фаза с пилотни трансакции, а през 2029 г. – евентуално реално въвеждане.

Публикуван е и документ със стандарти и процедури, които изясняват детайлите по техническата страна на проекта.

Оценка на риска  

Според Николов, ако има риск той е свързан с евентуално масово прехвърляне на средства от банкови депозити към дигитално евро. Затова са заложени защитни механизми като лимит на държането от физически лица на обсъждани стойности между 500 и 3000 евро.

Събеседникът каза, че на 10 октомври ЕЦБ публикува анализ, при който се разглеждат различни сценарии – при различни лимити, при различно поведение на домакинствата и банките, като в най-лошия сценарий се говори за потенциално изтегляне на около 700 млрд. евро от банковата система.

Въпреки това „заключението е, че дори при този сценарий не се очаква спад под критичните нива на ликвидност. По отношение на доходността дори се допуска възможност за положителен ефект“, заяви експертът. Това ще се дължи на компенсиращ ефект от намаляването на кеша в обращение при сегашните трендове за дигитализация на финансовите услуги.

Прави ли се дигиталното евро „по-слабо“?

По думите на Ивайло Николов това са по-скоро спекулативни интерпретации, но съществуват няколко аргумента в тази насока – лимитът за държане и това, че дигиталното евро не може да бъде притежавано от търговците, а само използвано за плащане към тях

„Това са аргументите – то (дигиталното евро) сякаш така се прави, че хем да бъде популярно и достъпно, и да се изпълнят идеологическите и политическите функции, които му възлага Европейска централна банка, хем да не се накърнят твърде много интересите на търговските банки. Някои виждат в това едно вродено противоречие.“

Още по темата

ЕЦБ: Пилотната фаза на дигиталното евро може да започне още през 2027 г.

Дигиталното евро ще засили усещането на гражданите за обща европейска идентичност

Дигиталната доларизация е призив за действие за еврото

Ключов е въпросът как ще се осигури сигурността на дигиталното евро

Растящият интерес към стейбълкойните и има ли рискове от масовото използване

Според госта причините са основно пазарни, тъй като това разрастващ се сегмент с потенциал за доходност, а в Европа вече има лицензирани стейбълкойни по регламента за криптоактивите MiCA. Освен това консорциум от 10 големи европейски банки планират съвместно емитиране на стейбълкойн.

Въпреки това масовото използване на стейбълкойн има и определени рискове – намаляване ефективността на паричната политика, защото се намалява паричната маса под контрола на централната банка, влияние на фискалните приходи и на ръководителите на централните банки.

Освен това ще има и ефект и на пазарите на ДЦК, особено в САЩ, където по приетото през лятото законодателство (Законът GENIUS) стейбълкойни трябва да бъдат инвестирани основно в депозити, но също така в ДЦК. Интересът към стейбълкойни води до емитиране на повече подобни активи, обезпечени с краткосрочни държавни ценни книжа. Това намалява нуждата на САЩ от дългосрочен дълг, понижава дългосрочните лихви и ипотечните тежести, което носи значителни политически ползи.

„Това е една от скритите цели за насърчаването на стейбълкойните по американското законодателство от сегашната администрация – да се повиши интересът и да се стигне до подобни ефекти, така да се облекчат фиска и финансовите условия в САЩ.“

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.  

Още по темата

Рeйтингът за стабилност на стейбълкойна Tether е понижен до "слаб" от S&P

Уолър: Стейбълкойните не са опасни за политиката на Фед

ЕЦБ планира пускането на дигиталното евро през 2029 г.