В новата Стратегия за национална сигурност на САЩ се заявява, че Европа остава жизненоважна за Вашингтон. Според мен голяма част от анализите и коментарите, особено на политическо ниво в Европа. В същото време оценката за текущото състояние на Европа е критична. Отбелязва се, че част от европейските държави може в близко бъдеще да не разполагат с достатъчен икономически и военен потенциал, за да бъдат надеждни съюзници. Това каза Румена Филипова, председател на Института за глобални анализи, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

„Европа не може просто да бъде „отписана“, защото това би било самоунищожително за глобалната стратегия на САЩ.“

Филипова коментира, че алармизмът, особено на политическо ниво в Европа, преекспонира написаното в стратегията. Според нея критиките от американска страна към Стария континент са резонни и би трябвало да се възприемат рационално и самокритично, а не емоционално.

Разширяването на НАТО и отношенията Вашингтон-Москва

В документа се подчертава, че НАТО не може да бъде постоянно разширяващ се съюз. По думите на гостенката този пасаж трябва да се разглежда в исторически контекст. Тя подчерта процесът на разширяване в последните 20-30 години никога не е бил автоматичен или гарантиран, а резултат от огромни дипломатически усилия от държавите в Централна и Източна Европа да убедят съюзниците, че отговарят на критериите за членство – модернизация на въоръжените сили, но и липса на тлеещи регионални конфликти, които биха могли да въвлекат Алианса във война

Въпреки че някои критикуват стратегията, че залага затопляне на отношенията между САЩ и Русия, Филипова подчерта, че по скоро се прилага доктрината за стратегическа стабилност от времето на Студената война – конкуренция без пряк военен сблъсък.

Какво означава всичко това за Украйна и ролята на Европа

По думите на международния анализатор тези процеси не влияят особено на ситуацията в Украйна – позициите остават диаметрално противоположни и не са се сближили през изминалата година.

Украйна се намира в дилема, която съществува от десетилетия, която трябва да се разреши от украинския политически елит. От една страна има общество с ясно изразени проевропейски стремежи, а от друга – Русия, която разглежда Украйна като фундаментална част от своята сфера на влияние. Освен това корупцията на политическо ниво остава сериозен проблем.

Друг проблем е, че Европа не е дала ясен отговор как ще подкрепи Украйна с реален капацитет, включително финансова помощ.

„Европа също е поставена пред своите дилеми и как да съчетае приоритетите на външната политика и на вътрешната политика. За съжаление, не получаваме този отговор и мисля, че Украйна също не го получава.“

Европейските държави са изправени през фискални проблеми, свързани с поддържането на социалната държава и нуждата от увеличаване на военния потенциал. По тази ос се забелязват и поколенческо напрежение.

„Милениалите и поколението Z ще трябва да правят по-голям финансов принос към социалната държава. Това по принцип не би било проблем, но те съществуват в много лоши условия на пазара на труда по отношение на заплащане и възможности за работа.“

Вървим ли към Студена война 2.0

Според Филипова не в класическия смисъл. Тя очаква засилване на регионални играчи като Индия или Бразилия, но в контекста на дълбока глобална взаимозависимост.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

САЩ създадоха новия си план за национална сигурност спрямо капризите на Тръмп

Зеленски е в Лондон за мирните преговори

Новата стратегия за сигурност на Тръмп атакува съюзниците, а не враговете на САЩ

Европа е изправена пред най-трудния момент в опитите си да избегне разрив със САЩ