Конфликтът в Судан намесва много интереси, страда най-вече неарабското население
Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, във „В развитие“, 29.10.2025 г.
Обновен: 29 October 2025 | 15:53
Автор: Божидарка Чобалигова
Войната в Судан е необичайна война на проксита, конфликт от ново поколение, в който са намесени много и различни интереси – на Китай и други азиатски страни, на Саудитска Арабия и още арабски държави. От конфликта в най-голяма степен страда неарабското население, което е подложено на системно унижощение. Докато международната общност не се обедини, за да спре доставките на оръжие за воюващите страни, едва ли ще бъде възможен мир. Това каза Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Конфликтът в Судан присъства в медиите от десетилетия, той е свързан с колониалното минало на страната, а през последните 15 години нестабилността се дължи на оттеглянето на бившия президент Омар ал-Башир, който управлява 30 години. В началото той стабилизира страната след военно управление, но постепенно режимът му става авторитарен и в крайна сметка стига до пълно изключване на опозицията и другомислието, включително в собствения му лагер, разказа Дечева.
Той е принуден да се оттегли и след напускането му, под натиска на силното гражданско желание за демокрация, на власт идват двама военни - ген. Абдел Фатах ал-Бурхан, който е главнокомандващ на суданските въоръжени сили, и ген. Мохамед Хамдан Дагало, който представлява паравоенна групировка „Сили за бърза подкрепа“.
„Доскоро те бяха съпрезиденти на страната, които трябваше да я преведат към гражданско управление, но се провалиха“, отбеляза Дечева и допълни, че и двамата генерали имат в миналото доказани действия, заради които Международният наказателен съд ги определя като престъпници срещу хуманността.
„Когато двамата генерали трябваше да поделят позициите си в бъдеща демократична, прозрачна, добре управлявана и организирана армия, те не успяха.“
Судан разполага с две големи рафинерии, оборудвани от Китай, които в момента не работят. Страната има и тръбопровод, по който изнася петрол от Судан и Южен Судан, и големи запаси от злато. Ген. ал-Бурхан контролира петрола, а ген. Дагало – златото, като им се налага да водят боеве за ресурсите и с армиите на съседни страни като Либия, Чад, Централно-африканската република, където на практика липсва централна власт. „Това води до нестабилност в целия регион“, коментира Дечева.
„С консолидацията на територията в Дарфур практически ген. Дагало контролира тази област, от която произхожда златото в страната. В миналото Дарфур е независима територия от останалата част на Судан и за първи път влиза в общото управление по време на Британската империя. Опасението на международната общност е, че ще видим опит за откъсване на Дарфур по подобие на Южен Судан.“
Дечева съобщи любопитния факт, че Русия и Украйна, които са във война помежду си от 2022 г., подкрепят армията на генерал ал-Бурхан в конфликта в Судан. От друга страна, групировката „Вагнер“ била на страната на „Силите за бърза подкрепа“.
Египет подпомага традиционната армия на генерал ал-Бурхан, но тъй като има интереси и срещу Етиопия, не съвсем официално, но открито е на страната и на „Силите за бърза подкрепа“, тъй като те са се обявили срещу част от участниците в конфликта в Егиопия.
„Положението в Африка е сложно, намесени са много интереси, а резултатът от конфликта в Судан е системното унищожаване на населението от неарабски произход от армиите и на двамата генерали. Няма невинни в конфликта, който превърна Судан в най-големия източник на миграция, изпреварвайки дори Венецуела“, отбеляза Дечева.
Какво се случва в Камерун, където 92-годишният президент Пол Бия спечели осми президентски мандат? Как се развива Кот Д’Ивоар, където президентът Аласан Уатара консолидира властта си, като спечели четвърти мандат?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.