В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Антонио Костадинов и Георги Месробович

ЕС рискува да стане „луксозен старчески дом“, ако не се бори с радикализацията

Борис Попиванов, политолог, във „В развитие“, 16.10.2025 г.

16 October 2025 | 18:10
Обновен: 18 October 2025 | 10:38

Автор: Волен Чилов

Виждаме едно плавно, но трайно „пълзене“ нагоре на формации, които са извън традиционния политически център. От Франция до Германия новите поколения избиратели все по-често се ориентират към партии от двата края на идеологическия спектър. Това заяви политологът Борис Попиванов в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

„Това показва, че в двете така най-силни на ЕС, младежта се поляризира и радикализира електорално. Освен това тези тенденции не са само на общонационалния ниво, а и с промяната в поколенческите виждания.“

Политологът обясни, че на последните парламентарни избори в Германия през февруари 21% от гласоподавателите между 18 и 24 години са подкрепили крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), а „Левицата“ (Die Linke) получава 25% от гласовете, при само 8% сред цялото население.

Във Франция тенденцията е още по-ясна – половината от младите избиратели са подкрепили Новия народен фронт на Жан-Люк Меланшон, а близо една трета – „Националния сбор“ на Марин льо Пен и Жордан Бардела. Само 9% са гласували за партията на Макрон.

Причините за радикализацията

Попиванов обясни, че радикалацията сред младежта се дължи на несигурността, в която живеят – нестабилни работни места, високи цени на жилища, инфлация, социално неравенство и усещането, че са изоставени от традиционните, които са ориентирани към възрастното население и години наред повтарят едно и също – „ние сме в криза“.

„Младият човек иска да види – има ли някакви пътища за излизане от тази криза и някой поне твърди ли, че може да ги извади от тази криза. Това не са избиратели, които са с неофашистски нагласи или да са някакви твърди комунисти. Те просто избират крайностите, понеже крайностите не са били на власт.“

Ролята на социалните мрежи

Платформи като TikTok играят огромна роля, заяви Попиванов. Техните алгоритми награждават крайността – колкото по-емоционално, скандално или разделящо е едно послание, толкова по-голям обхват получава. Това води до създаване на т.нар. ехо камери, в които хората чуват само мнения, близки до техните.

„Създаването на ехо камери е един от големите ефекти на последните години, който ще продължи да се задълбочава категорично, независимо от всички мерки, които вероятно ще се вземат в тази посока. Ако преди имаше някакви мощни централни медии, които по някакъв начин филтрираха радикални нагласи, днес всеки с телефон и микрофон може да бъде „медия“.“

Въпреки това ограничаването на речта онлайн не е решение, смята гостът, а по-скоро трябва да се промени начинът, по който държавите комуникират с гражданите, след като информацията от тях звучи дистанцирано и недостоверно.

Демографският натиск не води до умереност

На теория застаряването, което се наблюдава в Европа би трябвало да води до повече умереност, но виждаме обратното, каза събеседникът. По-възрастните поколения също се радикализират, защото се чувстват разочаровани.

„Сравнително по-малкият дял на младежко население в Европа и застаряването не действа в успокояваща посока, а напротив, допълнително засилва това усещане за несигурност и нестабилност.“

А именно тази несигурност и говоренето за „вечна“ криза води до радикализацията и допълнително затваряне в балони и ехо камери.

„Несигурността разделя хората и ги кара да се затварят в свои балони и ехо камери с непредсказуеми последици за самата политика. Просто несигурността ражда стремеж към сигурност, а не винаги сигурността се търси на най-подходящите места.“

Радикализация и евроинтерграция

Според Попиванов елитите в ЕС са объркани, а геополитическата динамика е толкова бърза, че всяко предвиждане на бъдещето на Съюза изглежда утопично. Гостът смята, че за момента ЕС е най-добре да върви към укрепване, консолидация и централизация в сегашното си положение, а не да отменя правото на вето, за да се избегне блокирането на процесите от отделни държави като Унгария и Словакия.

„Ако Европа иска да има бъдеще в този свят, в който все по-активни играчи са страни от Азия и Латинска Америка, САЩ и Русия, континентът трябва да се обедини. Няма друг вариант, освен ако не искаме да се превърнем в обикновен пазар за чужди стоки и в „луксозен старчески дом“, накъдето сме се устремили.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.