България може да е първата държава, влязла в еврозоната със свръхдефицит

Публичните финанси на България в момента са "заложник на политически противоречия". България може да стане първата държава от ЕС, която да влезе в еврозоната с процедура за свръхдефицит. Това каза Юлиян Войнов, икономист, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов. 

Бюджетният дефицит се разширява, като разликата между изпълнението на приходите и разходите е 1,5%, възлизаща на приблизително 3,5 милиарда лева.

Значителен буфер представляват 4,4 милиарда лева от очаквани втори и трети траншове от ЕС, но получаването им е обвързано с реформи в антикорупционната комисия, които според Войнов биват саботирани от определени политически сили.

Процедура за свръхдефицит

Той предупреждава, че ако тези средства не бъдат получени и дефицитът надхвърли 3%, България може да стане първата държава от ЕС, която да влезе в еврозоната с процедура за свръхдефицит, което ще има сериозни политически и икономически последици. Бъдещето на фискалната политика, подчертава той, зависи от волята на малцина в парламента.

Предпазлив оптимизъм в Германия

Германският индустриален сектор отбеляза четвърти пореден месец на спад в заводските поръчки, понижавайки се с 0,8% през август, което е в разрез с прогнозите на икономистите за ръст. През септември бизнес активността в производствения сектор допълнително се сви, като новите поръчки намаляха рязко.

Въпреки "крехкото" възстановяване на индустриалния сектор, бизнес настроенията, измерени от IFO индекса, достигнаха шестмесечен връх.

Анализаторите посочват, че силните макроикономически баланси на страната и премахването на конституционното правило за "черна нула" по отношение на бюджетния дефицит предлагат фискална гъвкавост.

Все пак, предизвикателствата произтичат от минали промени в трудовото законодателство, разчитането на руски енергийни източници, както и въздействието на митата на САЩ и засилващата се конкуренция от Китай в автомобилната индустрия.

Дълбоки фискални и политически кризи във Франция

Франция е ангажирана в борба с дългогодишни фискални проблеми, изострени от щедрите ѝ социални системи и кризата с COVID-19, която повиши бюджетния ѝ дефицит до 4,9%.

С държавни приходи, вече надвишаващи 50% от БВП, единственото жизнеспособно решение изглеждат значителни съкращения на разходите. Този фискален императив се сблъсква с остра вътрешнополитическа криза, характеризираща се с чести правителствени промени и дълбоки разногласия по отношение на мерките за икономии.

Въпреки че съществуват сценарии за намаляване на дефицита до 3% до 2027-28 г. чрез радикални реформи, политическите противоречия рискуват да задълбочат проблема, потенциално водещи до по-нататъшни понижения на кредитния рейтинг.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате  тук.