На този етап България няма нужда да увеличава данъците при положение, че събираемостта се преизпълнява с между 5 млрд. лв и 7 млрд. лв. всяка година. Мерките за ограничаване на сивата икономика все още не са изчерпани и в тях има голям потенциал. Това каза доц. д-р Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в УНСС, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Според него едва когато тези мерки са изчерпани, може да се мисли за повишаване на данъчните ставки и то, ако има промяна в показателите за фискална устойчивост като дълг и други дългосрочни показатели.

По отношение на повишаването на данъците Ножаров вижда голям буфер при имотните данъци, които като данъчна основа са най-ниските в ЕС. Приходите от тях достигат 0,3% от БВП при средно 1,9% за ЕС и над 3% в държавите отличници, посочи той.

„Тук данъчните основи не са актуализирани от 2009 г., в големите градове те трябва да са четири пъти по-високи. Не казвам, че трябва да бъдат вдигнати веднага четири пъти, първоначално актуализацията може да бъде с 20-30%.“

Планът „Драги“

В България не се води дебат за радикалните реформи и мащабните инвестиции, включени в плана на Марио Драги, който беше представен през септември м. г., а това е неговият смисъл, счита Ножаров.

„От септември 2024 г., когато беше представен докладът на Драги, в България конюнктурно малко се поговори за него, но говоренето беше съвсем повърхностно. Няколко министерства направиха определен план за изпълнение, който според мен е също чисто конюнктурен, и оттам-нататък започнахме формално да отчитаме, че нещо се прави, а реално това не е така“, коментира икономистът.

Той изтъкна, че по данни на НСИ икономическият растеж на България, който няма да бъде съвсем нисък, се дължи на частното потребление и на публичните разходи, а частните инвестиции, износът и промишленото производство са с отрицателен знак. По думите му в обществото не се води дебат как да се решат тези проблеми.

„В дебатите за новия бюджет ще си проличи дали все пак някой е забелязал съществуването на доклада "Драги". Ако там пак си говорим за асфалт, освен за минимална работна заплата, значи никой нищо не е разбрал от доклада.“

Гигафабрика за изкуствен интелект

Ножаров коментира и шансовете на страната ни реално да се възползва от сумата от 20 млрд. евро, предвидена от ЕС за изграждане на гигафабрики в Европа, част от средствата в размер на 200 млрд. евро, предвидени за развитие на изкуствения интелект. Страната ни беше сред избраните да изградят шест гигафабрики за изкуствен интелект в ЕС.

„Научната инфраструктура тук е много ниска. Ако погледнем брой патенти на един милион души от населението, ние сме с 10-15 пъти под средното ниво в ЕС. Отделно са позициите на нашите научни институции в международните рейтингови класации за наука, по този показател сме извън първите 1000. Това показва, че трябва да привличаме учени и квалифицирани кадри от чужбина, но с оглед на цялостната среда тук това ще бъде труден процес“, отбеляза гостът.

Според него страната ни има шанс да привлече част от средствата, но за целта трябва да осъществи реформи в периферни области като наука, образование и капиталови пазари. „Целта на инвестициите е само да привлекат интереса на страните членки, а местните капиталови пазари трябва да дофинансират този интерес“, изтъкна икономистът и изрази съмнение, че нашият капиталов пазар е способен на това на този етап.

Каква част от реформите, заложени в плана на Марио Драги, изпълни ЕС за една година? Кои са секторите и страните отличници и кои изостават в реформите? Може ли Европа да поддържа темпа от инвестиции в размер на 800 млрд. евро годишно, предвиден в плана?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Доц. Ножаров: Не се очакват значителни проблеми с фискалната ни устойчивост

Доц. д-р Щерьо Ножаров: Двигателят на българската икономика се изчерпва

Щерьо Ножаров: Икономическата политика на България е дълбоко погрешна