Последната среща на върха на Г-7 в Канада не е изненадваща и препотвърди съществуващите разногласия между Европа и САЩ, особено по отношение на войната в Украйна – европейските държави не застанаха плътно до намеренията на президента Доналд Тръмп за мирни преговори. Липсата на обща декларация именно по този въпрос беше очакван и закономерен резултат. Въпреки това не можем да кажем, че тези различия означават разпад на Запада. Това каза Румена Филипова, председател на Института за глобални анализи, в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова.

В началото на седмицата се проведе ежегодната среща на върха на Г-7. Филипова отбеляза, че за разлика от ЕС и НАТО организацията представя платформа за координация на политики между най-големите западни икономики. Въпреки това различията в от началото на годината между Европа и САЩ по отношение на Украйна са били отново на показ.

Стратегията на Доналд Тръмп за бързо постигане на мир в Украйна се проваля, защото президентът „не вижда рационално поведение от страна на Русия“. Това води до пренасочване на външната политика на Белия дом към други региони като Близкия изток. Ескалацията между Иран и Израел измести фокуса на администрацията от срещата към тази гореща точка.

„От американска гледна точка войната в Украйна струва твърде много човешки и финансови ресурси и поради тези причини трябва да се търси изход от войната. Но ако изход не бъде намерен, САЩ ще се фокусират към други стратегически зони като Близкия изток.“

И макар да съществуват разногласия в позициите на Вашингтон и Европа, Филипова заяви, че те не означават разпадане на Г-7, НАТО или Запада.

„Това са регулярни разлики във вижданията и не непременно означава, че трябва да има разпад на тези формати… Западът продължава да съществува като цивилизационно пространство – със споделени ценности, културни и институционални връзки. Но е факт, че европейските лидери не успяват да формулират ясно коцептуална и практическа рамка за бъдещето на европейската сигурност и войната, която да резонира с американските приоритети.“

По думи на Филипова тези разлики в мненията ще се видят и на предстоящата среща на върха на НАТО.

„Ако няма някаква коренна промяна в политиките на Европа и Украйна, отново можем да очакваме разминаващи се позиции със САЩ. Фокус вероятно ще бъдат върху разходите за отбрана, където Европа прави известен прогрес.“

Въпреки това по отношение на Близкия изток виждаме консенсус от двете страни на Атлантика, смята гостът. Европа подкрепи американската позиция и политическа линия по отношение на Иран и конфликта в Газа.

Според нея на този етап Вашингтон няма да намесва в спора между Тел Авив и Техеран, но ще следи отблизо ситуацията, която се променя с всеки час.

Експертът заяви, че на този етап Израел е основният играч, докато Иран е в много по-слаба позиция – и вътрешно, и външно. Страната не среща особена подкрепа от монархиите в Персийския залив, които „по-скоро се фокусират върху високотехнологичното развитие и туризма“, а докато неговите проксита от „Оста на съпротивата“ са отслабени.

„Това прави ситуацията в Близкия изток по-решима.“

Но не означава, че не липсват още разломи, като тепърва предстои ЕС, Канада и Япония да сключват търговски споразумения със САЩ, които да ребалансират икономическите отношения между страните.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

САЩ се подготвят за евентуален удар по Иран през следващите дни

Г-7 се сблъсква с нова реалност, след като Тръмп попари надеждите за единство

По-скоро сме във Втора студена война, отколкото в Трета световна

Лидерите на Г-7 - с общо изявление в търсене на „решение“ на иранската криза