Ние имаме нужда от ясна консолидация около съществена национална цел. А тя не е приемането на еврото. Приемането на еврото е приоритет, стъпка, механизъм, чрез който ние трябва да следваме нашата смислена национална цел, което е единствено и само просперитет на обществото ни. България няма да остане без национална валута, просто ще приемем нова – еврото, втората по важност валута в света, която се използва от над 300 млн. души и ни свързва с европейското ни семейство. Това каза Румен Радев, председател на УС на АИКБ, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

В отговор на внесеното от президента Румен Радев предложение за референдум за приемането на еврото през 2026 г. национално представените организации на работодателите се обединяват с позиция, в която изразят безпокойството си относно инициативата. Председателят на АИКБ заяви, че не вярва президентът да е против еврото, а по-скоро мотивите му са за дебат по отношение на времето за приемане.

Въпреки това според него в момента подобно предложение внася допълнително напрежение и създава излишна поляризация по оста „европейско-антиевропесйко“.

Радев очаква конвергентния доклад да бъде положителен и в крайна сметка страната ни да стане член на еврозоната от догодина. Гостът изтъкна, че „България системно, последователно и много ясно е откроявала намерението си за пълноценно членство в Европейския съюз, в това число и в паричния съюз“. Това са усилия на редица редовни и служебни правителства, назначени от президента.

„Но това не означава, че хората нямат своите страхове. Човек се страхува от тъмното, това е т.нар атавистичен страх. Как го преодоляваме? Като светнем.“

Въпреки това у нас разяснителната кампания за еврото е закъсняла, каза Радев. Проблемите са в дълбочината ѝ, с която достига до гражданите. БНБ и Министерството на финансите публикуват експертни доклади, поддържат сайта evroto.bg, който включва и раздели с често задавани въпроси и развенчаване на митове, но проблемът с информирането на възрастните и хората в малките населени места остава.

Затова АИКБ е започнала информационна кампания съвместно със синдикатите и Икономическия и социален съвет. Това включва: цифрови инструменти – специални секции на сайтовете на организациите, чатботове с официална информация, препратки към evroto.bg; подкаст и виртуални приемни, както и листовки, насочени към различни прослойки на обществото – работодатели, работници, пенсионери и потребители.

Остава обаче въпросът дали цените и разходите за живот ще се повишат след приемането на еврото. Радев отбеляза, че ако има инфлация при влизането, тя ще е в диапазона 0,3-0,5%, а опитът в страни като Хърватия е бил дори дефлационен в някои сектори.

Според него влизането на България в еврозоната ще е сходно повече с това на прибалтийските държави, отколкото с Гърция.

„За разлика от Гърция ние имаме валутен борд и фиксиран курс от десетилетия, който е стабилен и не подлежи на преоценка. Това са все чувствителни, съществени разлики, които въобще не могат да ни доведат до подобен гръцки сценарий.“

Всъщност опитът с Гърция е дал начало на общоевропейски механизми за подкрепа, с които впоследствие ЕС успешно е преодолял няколко последователни кризи.

„При влизането си в еврозоната България ще стане част от тези общоевропейски защитни механизми.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.