Европа пропусна страшно много време, унесена в декадентска самовлюбеност. Заради слабо лидерство допусна всичките тези години на следвоенно благоденствие да се изнижат. Но в последните няколко години, най-вече след 2022 г., Европа се събуди, но все още не беше достатъчно стресната, че да започне да стартира всички тези дейности – увеличаване на военните бюджети, по-тясна координация между Франция и Германия, търсене на нови съюзници. Следващите няколко години са решаващи за развитието на Европа. Това заяви Иван Анчев, експерт по сигурността и представител на Атлантическия съвет, в предаването „В развитие“ с водещ Росен Стойчев.

През последните седмици Доналд Тръмп предизвика вълна от реакции в Европа със своите изказвания. Говори се все повече оформяне на нов световен ред, доминиран от силните на деня, и оттегляне на САЩ, което оставя Старият континент като единствен лидер на „свободния и демократичен свят“.

Система на международните отношения, основана на силата, е съществувала в миналото по време на „Виенския конгрес“ през XIX век, когато великите сили са диктували съдбините на по-малките държави, в това число и на България.

Анчев каза, че всяко ново териториално разделение на света трябва да буди притеснение, защото териториалната цялост на държавите е гарантирана в официалните документи на ООН, а за Европа е препотвърдена от Хелзинската конференция от 1974 г. Според госта действията на американската администрация руши имиджа и авторитета не само на Тръмп, но и на САЩ, включително на междудържавно ниво като надежден съюзник във военнополитически съюзи.

„С тези два основни стожера на международните отношения в никакъв случай не трябва да се мисли за прекрояване на границите. Видяхме до какви последици доведе бруталната агресия на Русия срещу Украйна през 2022 г. от страна на цивилизования свят. Съжалявам, че в момента във Вашингтон управлява власт, която допуска подобен тип действия, които противоречат на редица основни международни договори.“

Събеседникът се застъпи зад позицията на Атлантическия съвет, която гласи, че всякакво прекрояване на държавни граници е не само неприемливо, а и опасно за международната сигурност. Това би разрушило реда, изграден след Втората световна война.

В същото време Илон Мъск призовава в X за излизане на САЩ от НАТО. Анчев заяви, поведението на милиадера буди тревога, но изказването не трябва да бъде преекспонирано и вадено извън контекста, в който е казано. Освен това той отбеляза в каква позиция се изказва Мъск в контекста на работата му в правителство – той не е избран представител, а ресорът му няма общо с определянето на външната политика на Вашингтон.

„Легитимният въпрос е докога Мъск ще може да разиграва своите виждания в този свободен вариант, който виждаме, след като вече чуваме за пререкания на Мъск с други представители на администрацията.“

В тази обстановка Европа остава сама да защитава съществуващия либерален международен ред, което я принуждава да промени бързо и кардинално политиката си за сигурност в свят, в който не знае дали може да разчита на САЩ. Това включва превъоръжаване, търсене на нови стратегически партньори в лицето на Канада и Турция и дори преформатиране на Европейския съюз.

„Канада и Турция не бива да бъдат неглижирани като страничен наблюдател, който стои в периферията на ЕС.“

Търсят се и по-далечни партньори, като например Индия.

„Ако бях на мястото на европейските лидери, първото ми действие след последните изказвания на Тръмп щеше да бъде дипломатическо посещение в Китай и Индия.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Десет дни, които разтърсиха света на Украйна, отекват в непокорния Киев

Тръмп продължава с натиска върху Украйна

Путин е готов да се съгласи на примирие в Украйна при определени условия

САЩ настояват Украйна да сключи бързо примирие, придружено от сделка за минералите