Смъртта на руския опозиционер Алексей Навални е съпоставима с руското нападение срещу Украйна. Разликата е, че тогава ставаше въпрос за външнополитическа агресия, докато сега е по-скоро на вътрешнополитически терен от страна на Кремъл. Изводите, които трябва да се направят, са за политическата система на Русия. Реакцията от Запада е много рязка, тъй като Навални беше лидер на опозицията. След това събитие е отрязан пътят на Путин да се завърне на геополитическата маса заедно със западните лидери. Това заяви Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.

Путин се стреми към признанието на равноправен геополитически партньор. Дружбата с Китай и Иран е по-скоро за икономическо и военно оцеляване, но истинското геополитическо признание идва от страна на Запада, смята Димитров.

„Ако събитията в Украйна бъдат уредени и някога се стигне до помирение между двете държави, то смъртта на Навални е морален казус и няма връщане назад. Това е, което прави Путин нежелан партньор – човек, на когото не си струва да се стисне ръката“.

Малко инструменти са останали за влияние на европейските лидери върху ситуацията вътре в Русия. След като отношенията бяха практически прекратени между ЕС и Русия с агресията срещу Украйна и наложените санкции срещу руската страна, остава единствено да бъдат осъждани актовете на насилие вътре в страната, отбеляза Димитров.

Според Димитров неслучайно Навални се завърна доброволно в Русия от лечението си в Германия, макар да знаеше, че го очаква затвор. Той беше наясно, че ако остане в Германия, изпада от политическата игра в Русия. Навални искаше да се утвърди като лидер на опозицията и да остане като основна алтернатива на Путин. Той обаче не очакваше, че ще бъде подложен на тези жестоки условия и още повече – фаталния край в затвора.

Русия и Съветския съюз имат дълга история на развитие на мрежа от лагери и колонии в далечния Север, като Навални се е намирал в затвор в европейската част на най-северната територия на Русия отвъд Полярния кръг. Но в съветско време тази система от лагери, наричана ГУЛАГ, е била разклонена навсякъде в северните територии на Съветския съюз. Разликата е, че тогава много повече хора са били в тези лагери заради безразборния сталински терор, който е насочен към всички. Това от една страна е инструмент за поддържане на политическа динамика на режима, а от друга страна става и средство за решаване на чисто стопански задачи. Сега обаче не е така и очевидно в такива затвори попадат опозиционери на Путин. Факт е, че условията в затвора са спомогнали за фаталния край на Навални, коментира Димитров.

Времената на ГУЛАГ са, когато Съветският съюз е тоталитарна държава, което означава почти херметично затваряне на информационното пространство и липса на достъп до външния свят. Сега обаче това е невъзможно, тъй като има интернет и руските граждани, ако искат, има откъде да получат информация, каза Димитров.

„Това, което наблюдаваме, е превръщането на Русия в една все по-свирепа диктатура, но не е възможно да се върне към времената на тоталитарен режим.“

След нападението срещу Украйна тече процес на вторично съсредоточаване на властта в ръцете на Путин.

Във връзка с казуса с Пригожин Димитров посочи, че той показва, че Путин няма да допусне конкуренти за властта вътре във властовия кръг, който съществуваше. Пригожин не беше опозиционер, а приятел на Путин. Това, което Пригожин направи, не се прощава, защото тръгна на бунт срещу военния министър и началника на Генералния щаб. Те са назначени от Путин и се изтълкува от Кремъл като предателство към самия руски президент. Смъртта на Пригожин слага точка на всякакви надежди, че може да има вътрешен преврат в елита на Русия, който да свали от власт Путин, заяви Димитров.

„С казуса с Навални става ясно, че не може и отвън да бъде атакуван властовия кръг в Кремъл. Не е изчезнала политическата борба в Русия, но тя се свежда до борба за влияние между това, което се нарича различните кръгове на влияние около Путин. И трябва да забравим твърденията, че Путин може да бъде свален – войната няма да завърши с неговото сваляне.“

Посланието на отстраняването на Навални в навечерието на изборите е, че Путин няма съперници. Ще си подпечата още един мандат, макар че това няма да промени неговата легитимност, тъй като е ясно, че най-вероятно ще управлява до края на живота си. Путин е изоставил демократичния театър, който разиграваше през 2008 г. - сега всички маски са паднали, подчерта Димитров.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.