Около 3,5 милиарда лева са заложени за болнична помощ през 2024 г., като за коректно финансиране на болничната помощ трябва да се направи анализ колко наистина струват разходите за услугите по клиничните пътеки. Финансирането на лечебните заведения няма нищо общо с леглата, които те имат и при нас заплащането към болнична помощ е на база изработена и отчетена дейност. Да ограничиш възможността на лечебните заведения да разкриват нови дейности, означава спреш тяхното развитие, това коментира адв. Свилена Димитрова, председател на Българска болнична асоциация, в предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.

Здравноосигурителните приходи са разчетени с ръст от над 1,1 милиарда лева, а бюджетът на здравната каса за 2024 г. ще е над 8 милиарда лева, като отпадна забраната за финансиране на нови болници догодина.

Бюджетът на НЗОК се определя от осигуровките на гражданите, като разполагаме с определени средства и с тях трябва да се направи каквото е възможно, каза Димитрова. Тя допълни, че въпросът е за какво ще се разпределят средствата и от какво финансиране има нужда здравният сектор. Гостът смята, че окончателно взетите решения, след направените промени, са правилната посока.

Около 3,5 милиарда лева са заложени за болнична помощ. За коректно финансиране на болничната помощ трябва да се направи анализ колко наистина струват разходите за услугите по клиничните пътеки, тъй като тяхната стойност е заложена преди години, а инфлацията и вдигащите се разходи правят тази сума неточна.

„Една голяма част от тези пари отиват за фонд: работна заплата. Тоест за болниците е жизнено важно да има актуализация и винаги тя е в плана минимум, поне инфлацията (да се покрие). Никога не стигаме до реалният въпрос: Колко наистина струва.“

Разглеждайки младите специалисти, гостът обясни, че възнагражденията са важен фактор, но не са единственото, което накланя везните за това дали да останат и практикуват в страната. Тя каза, че кариерното развитие и работната среда са другите две големи теми при вземането на решение.

„Да говорим за качество на здравеопазването. Когато говорим само за финанси, някак си нещата изглеждат твърде опростени; Реално ние трябва да видим какво се предлага срещу това финансиране и да се стремим в такива условия да поставим лечебните заведения, било то за болнична и извънболнична помощ, че да развиваме една здравословна конкурентна среда така, че пациентите да получават по-качествена услуга, а медицинските специалисти да са удовлетворени, че работят в развиващи се, в иновативни болници и съответно имат възможност самите те да бъдат в крак със световните тенденции.“

Гостът каза, че е необходимо здравните специалисти у нас да получат нужните уважение и защита, което би подобрило връзката между лекар и пациент.

„Финансирането на лечебните заведения няма нищо общо с леглата, които те имат; При нас заплащането към болнична помощ е на база изработена и отчетена дейност. Независимо колко легла има лечебното заведение то ще получи толкова, колкото пациенти са му се доверили, преминали са през него и тези клинични пътеки то е отчело и ще бъде платено за него; Да ограничиш възможността на лечебните заведения да разкриват нови дейности, означава спреш тяхното развитие.“

Важното е качеството на предлаганата грижа и нейното търсене, а не броя на леглата. Гостът допълни, че ако болниците са оставени в свободен пазар, който поражда конкуренция, то те ще се саморегулират и развиват.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Великобритания иска да работи с български компании за дигитално здравеопазване

Българинът за цял живот плаща осигуровки, колкото струва една операция в Германия

В здравеопазването ще има фини настройки по клиничните пътеки, без резки движения

Без промени, голяма част от болниците, които сега работят в България, ще затворят