За пръв път на COP 28 бе чут гласът на малките островни страни, които казаха категорично "не" на типичните обтекаеми формилуровки за климата, в които дори не се споменават изкопаемите горива. Това каза Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитиe, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Веселина Спасова.

Повече от 190 държави, участващи на климатичната конференция на ООН в Дубай COP 28 одобриха историческо споразумение за преход от използването на въглища, петрол и приподен газ. Сделката е резултат от преговори, продължили близо денонощие. За пръв път се обединяват големите енергийни държави и тези, които настояват за отказ от изкопаемите горива. 

"Има няколко големи решения, които се счита, че могат да зададат посока за бъдещото отказване от изкопаеми горива. Става дума за въглища, за петрол и за газ. Това е конференция, която се провежда много редовно през годините, счита се, че най-голямо значение има конференцията от 2015 година в Париж. През цялото време става дума за едно балансиране на интереси и цялата COP 28, както и всички предишни, са под егидата на ООН. Ръководи се от страната домакин. За пръв път страна домакин на споразумение, което е отказ от изкопаеми горива, е страна, която основно зависи и е в регион, който изцяло изкономически зависи и виси практически на тази индустрия". 

COP 28 беше ръководена от Обединените арабски емирства, които в ролята си на колективно управление представяха интересите на един от основните производители и ползватели на такива горива. Това и връзката с Африка, и с всички нас минава през интересите на този регион. Знаем, че Саудитска Арабия на всички тези срещи отказва да се споменават изкопаемите горива и постепенното им изключване от икономиката, коментира Дечева. 

Европейският съюз, като представител на по-прогресивните интереси е за постепенното им изключване и преминаване към възобновяеми източници и намаляване на разхода на енергия чрез различни промени в начина на производстово, добави гостенката. "В същото време на тези конференции участват всички страни и беше много важно, че за пръв път се чу гласът (те винаги са участвали, но за пръв път им се чу гласът толкова ясно) например на едни малки островни страни, които поради изменението на климата, поради покачването на температурите, поради топенето на големите ледове, постепенно ще изпаднат под нивото на водата и ще станат необитаеми".

"В понеделник за пръв път Седрик Шустер, като представител на Асоциацията на малките островни страни, много ясно каза (...) "не!" на документа във варианта, в който бе видян в понеделник. Документът, който в понеделник получи побличност казваше, че "...постепенно ще се върви към период, в който...". Използваха се изключително обтекаеми формулировки. Типично за (дори не за предишните конференции които са довели до COP 28), а за страни, които изцяло зависят от добива на петрол".  

"Неговият глас беше достатъчно чут", категорична бе събеседничката, но "това, което трябда да знаем (...) е, че това, което се решава на тези конфиринции на страните (...) се случва в рамките на ООН и винаги финалният документ се приема с консенсус. Големи страни, в рамките на тези две седмици, имат възможност да въздействат върху бедните страни. И всъщност в края на тези документи в най-голяма степен са засегнати винаги интересите на най-бедните, а в случая става въпрос за Африка и онази асоциация, която представлява едни 16 островни републики в Тихия океан, както и много други островни държави в Карибския басейн, в Индийския океан". 

"Трябва да споменем и ролята на султан Ал Джабер, който е лицето на COP 28,. Той е и министър на икономиката на ОАЕ, и управляващ националната компания за добив на петрол на Емиратите. Тоест, той е основен заинтересован в ненамаляване на добива и ненамаляване на ползването на петролни продукти. Неговата роля беше много значима, когато той се изправи и срещу Саудитска Арабия и срещу други, които бяха срещу използване изобщо на думите "изкопаеми горива". Те държаха в спорезуменията за изменение на климата, да не се споменавата, да не се засягат тези интереси и да се върви по различен път". 

Какво развитие видяхме по отношение на сделката, сключена през март между правителството на Либерия и Саудитска Арабия? Ще се окаже ли, че това споразумение е "загробващо" за африканските държави (при това едни от най-бедните и изстрадали нации като Либерия, Танзания, Замбия, Зимбабве) и защо? Кой ще примере "лъвският пай" от продаваните зелени кредити от тази сделка, които по оценки на експерти ще достигат до 250 млн. долара годишно ?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.