Предложенията на правителството за данъчни промени са в няколко насоки - от леко увеличаване на данъчната тежест до повишаване на събираемостта и изсветляване на икономиката. Заявката на правителството е да провери какви са нагласите за подобни промени в парламента, за да може да се прогнозира приходната част на бюджета за следващата година. Това коментира доц. Джеймс Йоловски, доктор по икономика и преподавател във ВУЗФ, в предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.

"Една от мерките беше за финансови стимули за хора, които сигнализират за данъчни нарушения и укриване на данъци. Тази мярка се прилага много успешно в други държави. Защо е проблем да се приложи в България? Именно, защото сивият сектор у нас е доста голям, което означава, че по този начин даваме едно оръжие за злоупотреби, ако искате да навредите на някой от конкурентите си, да отмъстите на работодателя си."

Изсветляването на икономиката трябва да се случи, но с премерени стъпки, защото много мощни мерки рискуват да счупят нещо в икономиката, тъй като е трудно да се предвидят техните едновременни ефекти, допълни Йоловоски.

Подобни мерки работят много добре за ограничаване на разрастването на сивия сектор, но не и директно за намаляването му. Те са продуктивни в развитите икономики, но там укриването на данъци е по-скоро инцидентно, а в България може единствено да създадат допълнителна голяма тежест върху приходната администрация да проверява сигналите, които често могат да са фалшиви.

"Донякъде съм скептик относно до каква степен тези мерки ще помогнат за събираемостта."

Правителството адаптира стъпките и насоките в плана за присъединяване към еврозоната с оглед на новата целева дата от 1 януари 2026 г., като заявките са процесът да бъде доведен до край, макар да остават предизвикателства като приемането на нормативни документи и покриването на икономическите параметри, каза Йоловски.

Липсата на активна парична политика намалява възможностите на България да прави много по отношение на инфлацията, но е изцяло в ръцете на управляващите да се впишат в границите на 3% бюджетен дефицит, каквито са и заявките, каза Йоловски.

По отношение на инфлацията има известно забавяне, с месеци на дефлация през лятото, но това създава предизвикателства пред дефицита, тъй като намалява приходите в бюджета. Има и притеснения, че някои от възможните политики на правителството да са проинфлационни

"Единият от тези фактори е много резкият ръст в минималната работна заплата, обсъжданият потенциален ръст в максималния осигурителен доход, защото това е стимул за производителите да повишават цените, за да компенсират по-високите разходи за труд."

Ръстът на възнагражденията не може да бъде оправдан с ръст на производителността в България, така че тази политика на увеличаване на МРЗ може да доведе до верижна реакция във всички сектори, а с увеличаване на максималния осигурителен доход се увеличава данъчната тежест, средния осигурителен доход и пенсиите.

"Ако гледаме средната заплата в София, имахме една пикова стойност от над 2800 лв., сега наблюдаваме леко забавяне, което е индикация, че частният сектор започва малко по малко да се задъхва с тези темпове на нарастване на доходите."

Набирането на нов дълг от 2,3 млрд. евро на международните пазари, за което беше съобщено тази седмица, се е случило в много добър момент, а постигната доходност е "доста изгодна", коментира Йоловски.

"Това е една стъпка в правилната посока - този дълг беше предвиден и така или иначе щеше да е необходим."

Какви проблеми може да възникнат от приравняването на гражданските с трудовите договори, какви са настроенията за проектобюджета може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.