Характерно за България във външнополитически аспект е, че се фокусира най-вече върху Балканите. Трябва да се развиват и връзките с останалите страни от Централна и Източна Европа, защото това ще спомогне за създаването на координиран отговор на руското и китайското влияние. Това заяви д-р Румена Филипова, председател и съосновател на Института за глобални анализи, в предаването „В развитие“ с водещ Веселина Спасова.

Филипова посочи, че България може да вземе пример от балтийските страни.

„Тези държави имат много добре развити стратегически комуникации на правителствено ниво – пример Естония. Много високи нива на медийна грамотност, развитие на дигиталните технологии, на дигиталната демокрация, фактът, че има възможност за електронно гласуване“, коментира тя.  

„Определено можем да се научим много от Естония, Латвия и Литва спрямо намеса на външни авторитарни заплахи“.

Гостът коментира и новина от последните минути – решението на Литва за първи път да изключи пробно всички свои връзки с руската електроенергийна мрежа за 10 часа. „Балтийските страни имат високо ниво на устойчивост и подготовка по отношение на руски атаки, на руското влияние“ и това решение е показателно, заяви Филипова.

Тя се спря и на реакцията на Европа, конкретно на Естония, Латвия и Литва, които изразиха възмущението си, след като китайският посланик в Париж постави под съмнение суверенитета на бивши съветски републики като Украйна.

Запитан за позицията му дали Крим е част от Украйна или не китайският посланик Лу Шае каза в интервю за френска телевизия, излъчено в петък, че исторически той е бил част от Русия и че е бил подарен на Украйна от бившия съветски лидер Никита Хрушчов.

„Бившите съветски републики нямат действителен статут в международното право, защото няма международни споразумения, които да уреждат суверенния им статут“, добави Шае, цитиран от Investor.bg.

Според госта това донякъде се дължи на по-мекия тон на френския президент Еманюел Макрон при посещението му в Китай. „Трябва да помислим какви са последиците и практическите измерения на френската позиция“, изтъкна Филипова.

„Не трябва да забравяме, че френската позиция е една от многото други позиции и визии, в Европейския съюз и има други гледни точки. Полша, например, зае коренно различна позиция“.

По думите на Филипова трудните отношения между балтийските страни и Китай се дължат на неосъществени икономически очаквания, сближаването на част от Прибалтика с Тайван и исторически наслагвания.

Тя припомни, че Литва, Латвия и Естония решиха да прекратят членството си в проекта на Китай 17+1 заради назряващ скептицизъм за ползите, които държавите от Прибалтика могат да спечелят от китайски инвестиции; откриването на посолство на Тайван в Литва особено разгневи Китай; в исторически контекст Балтийските страни са свикнали да отстояват независимостта си спрямо имперските амбиции на Русия, каквито напоследък има и Китай.

„Европа няма ясна и единна позиция по темата с Китай. Европейската комисия втвърди позицията си - целта е да се намалят рисковете от увеличаваща се икономическа зависимост...ЕК не говори за разкачване на икономиките на европейските страни и на Китай, а само за ограничаване на инвестициите в критична инфраструктура и технологии“.

Според Филипова такива послания и изказвания от страна на китайски представители показват важността Франция да определи границите на китайското сътрудничество. „По-голямата част от държавите в ЕС споделят мнението, че трябва да има по-критичен подход на Китай и ограничаване на инвестициите, тъй като се намираме в ситуация на глобално съперничество и Европа трябва да се определи като съюзник и партньор на САЩ“, каза още тя.

Целия разговор гледайте във видео материала.

Видеа с всички гости на предаването „В развитие“ гледайте тук.