През последното десетилетие виждаме експлозия от приложения на съществуващи и нови технологии, която можем да види във всички направления. Особено в областите с висока заболеваемост и големи обеми от медицински данни – като неврологията и кардиологията – наблюдаваме значителен напредък, тъй като алгоритмите, нужни за машинното обучение, и изкуствения интелект са „жадни“ за данни. Това каза Симеон Карпузов, изследовател в екип „Дигитална медицина“ в института GATE, в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев.

Според Карпузов алгоритмите и новите технологии ще подобрят не само лечението, но и превенцията и профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания. Освен кардиологията мозък-компютър интерфейсите също предвещават да са едни от най-обещаващите за следващия технологичен пробив в медицината, особено проекти като Neuralink на Илон Мъск.

„Мисля, че те имат много голяма полза, много са обещаващи и със сигурност ще предложат нов начин за комуникация. Разбира се, около тях имат много важни особености, с които трябва да се внимава – по какъв начин влияят и влияят ли въобще на нашата мозъчна активност или не.“

Гостът коментира, че медицинските технологии като смарт гривни, сензори за жизнени показатели и мобилни приложения стават все по-достъпни и използвани и правят техните потребители по-ангажирани със собственото си здраве.

„Това е свързано с поставянето на акцент върху нашето собствено здраве. Това помага за по-добра превенция и профилактика. В следващото десетилетие ще видим тази промяна – ще сме по-ангажирани за здравето си и ще можем да използваме голямата налична информация, както и различните устройства и сензори.“

В работата си в института GATE екипът, към който принадлежи събеседникът, разработва проекти, които ускоряват диагностиката, автоматизират рутинни процеси и подобряват точността в наблюдението на заболявания. Специално внимание се отделя на неврологични болести като епилепсия и Алцхаймер.

„Миналата година имахме изследователското щастие да направим едно откритие и да регистрираме патент по него, който тази година вече е излязъл. Това е една система, която чрез видеонаблюдение може да следи и да алармира, когато пациент болен от епилепсия получи припадък или пристъп, който може да опасна за него.“

Изследователят допълни, че в момента екипът му развива този проекти в две направления – комерсиализация – създаване на достъпно устройство за домашна употреба; и научно – чрез надграждане с допълнителни сензори и функционалности, като разпознаване на падания и наблюдение в различни помещения.

Относно Алцхаймер Симеон Карпузов обясни, че са провели пилотно изследване с електроенцефалографски (ЕЕГ) данни на пациенти с ранни симптоми. Разработили са метод, който с висока точност може да прогнозира кои от тези пациенти вероятно ще развият болестта на Алцхаймер, но тепърва предстои да се потвърди приложимостта на модела и ще минат поне 2-3 години преди комерсиализация на нововъведението.

Освен това екип „Дигитална медина“ към института GATE работи и в сферата на кардиологията.

„Анализираме стандартни данни от електрокардиограма на пациенти с поставени байпаси или клапи. Целта е чрез машинно обучение да установим евентуални размествания или некоректна работа на устройствата – нещо, което сега изисква по-сложни и скъпи изследвания. Целта е да намалим натовареността на лекарите и болниците.“

Гостът каза, че съществуват и етични предизвикателства при достъпа и работа с медицински данни – те са са изключително чувствителни и достъпът до тях е строго регулиран.

С напредването на медицината и технологиите съществува теория за „скоростното избягване на стареенето, според която ще дойде момент, в който напредъкът на медицината ще удължава живота с повече от една година годишно, което на практика би означавало безсмъртие. Гостът за момента е скептичен относно теорията, но не отрича, че има ясна тенденция за повишаване на продължителността на живота, която ще продължи в следващите десетилетия.

„Според мен те са твърде оптимистични, но виждам много хора, които се интересуват от това и го практикуват като известния милиардер Браян Джонсън. Аз очаквам в следващата 10, 20 или 30 години да има ясна повишаване на средната продължителност на живота.“

Цялото предаване вижте във видеото.

В предаването вижте още:

• За първи път е бил приложен квантов машинен интелект за подобряване на процеса на проектиране и производство на микрочипове, което може значително да оптимизира работата им
• Бръмбари са били оборудвани с електроди, което е позволило използването им за спасяват хора, затрупани под развалини след бедствия
• Открит е нов екологичен метод за извличане на чисто злато от електронни отпадъци и руда
• Психоактивното вещество псилоцибин може да удължи живота на човешки кожни и белодробни клетки с над 50%
• Мозъците на хората са остарявали значително по-бързо по време на пандемията, дори да не са били болни от Covid-19

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.

Още по темата

Развитието на генната терапия ще е сходно с това на ядрената енергия

Иновативно медицинско устройство безконтактно измерва телесната температура

Циклотронът в Панагюрище може да отведе онко-диагностиката в България в XXI век

Как българска компания трансформира онкологичната грижа чрез AI

Скоро умните стави ще станат масови, но сме далече от автономни роботи ортопеди