Може ли Великобритания да си позволи отбрана, част 6

Повече поръчки от контрагенти в сферата на отбраната означават повече работни места, повече пари, похарчени от работниците и следователно повече данъчни приходи за правителството. Проблемът е, че увеличаването на капацитета отнема време и най-вече отдаденост.

Отидох да видя фабрика, която произвежда боеприпаси в северна Англия, за BAE Systems, който е основен контрагент на Министерство на отбраната. Те добавят капацитет, но това се дължи на предходни ангажименти, те искат още ангажименти сега.

Индустрията ще отвори нова производствена линия за артилерийски снаряди ако знаят, че ще имат поръчки в следващите 20 години. Ако смятат, че ще получават поръчки само 3 години, може и да не го направят.

Трябва да са сигурни какво ще е търсенето и имат нужда от тези договори от британското правителство или от правителствата на страни-съюзници, за да знаят точно какво трябва да произведат. От такава сигурност се нуждаят от известно време.

Британската стратегия за отбраната в момента е в капана на основен парадокс – от система създадена за краткотрайно оцеляване се иска да поеме дългосрочни ангажименти по превъоръжаване.

Всички са на едно мнение, че Великобритания трябва да се подготви. Никой не знае дали страната може да си го позволи.

Част 6/6.