Част от българската образователна система успя да се справи с предизвикателствата на Covid и дистанционното преподаване, но това важи в много по-малка степен за училищата и учениците в по-бедни и социално депресирани икономически региони или от етнически малцинства. Преодоляването на тази разлика между елитни училища и тези, които не успяват, е трудно, но постижимо с целенасочена политика в тази посока и подкрепа за приобщаващото образование, което да осигурява достъп до качествено образование на всички деца. Отделно от тези проблеми е изоставането във въвеждането на новите технологии и практики в класните стаи. Това коментира Ива Бонева, социален педагог и директор на Сдружение за споделено учене ЕЛА, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.

"Трябва да осъзнаем най-после, че ролята на училището не е да предоставя знания като факти и данни, защото те са на един клик разстояние, а да възпитава граждани, свободни и отговорни хора, да помага на децата да се научат да учат, и да общуват един с друг - тоест на социални и емоционални умения... Едно от нещата е проекто-базирано или проблемно-базирано учене - то е ключово и е точно обратното на това как работи нашето образование в момента."

Вместо да се дават знания, да се правят упражнения и изпитвания, трябва първо да се постави изпитващия елемент, като децата търсят нужното им знание с помощта на учителя и след това упражняват наученото, обясни Бонева.

"Това е по-пригодния начин към съвременния свят - имаш въпрос и търсиш неговото решение. Ролята на учителя тук е много важна."

Подобни практики трябва да се застъпят с повече разнообразие в класните стаи, работа по групи и по различни проекти, добави Бонева.

Едно възможно технологично нововъведение е умната класна стая, която не само да следи участието и справянето с поставените задачи на всеки ученик, но и да улеснява поставянето на задачи на индивидуално ниво. Това ще бъде не само много по-привлекателно за учениците, но и ще спестява време на преподавателите, смята Бонева.

Технологиите в класната стая правят процеса на учене по-интересен и по-достъпен за децата, тъй като това е езикът, на който те вече са свикнали да общуват, като тенденцията само се е засилила по време на дистанционното обучение заради Covid.

В коментар за употребата на изкуствен интелект (AI) в класните стаи, Бонева каза, че AI може да намери успешно приложение в отделни случаи, но едва ли ще промени системата на образование.

"Образователната система има нужда от много по-сериозни системни промени, свързани с достъпа до качествено образование на всяко дете. Технологии като AI са и ще продължават да бъдат привилегия на училища, които имат възможност и интерес да си го позволят и добре подготвени учители за това."

ЕЛА развива своя алтернатива на традиционното образование със своя зелен образователен център, който се изгражда в момента в Стъргел.

"Идеята е да бъде място, в което има много демострационни нови технологии - соларни, вятърни - така че децата да видят бъдещето сега, но и да могат да се научат да общуват с другите деца, да усетят природата."

Има ли ефекти от повишените заплати на учителите и защо не работи принципът "парите следват ученика" в България може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.