Енергийната и продоволствената криза, както и последствията от пандемията с причиненото 10%-12% увеличение на дълга спрямо БВП утежняват фискалните предизвикателства пред Европейския съюз, но не може да се говори за фискална криза. Сравнително ниският дългосрочен темп на икономически растеж в почти всички държави създава свои собствени средносрочни предизвикателства, които заедно с инфлацията и повишените лихвени проценти правят фискалната консолидация по-трудна. Ролята на Европейската комисия в процеса на преговори за създаване на нова рамка за фискалните правила ще е ключова, но все още е рано да се дават прогнози в каква посока ще тръгнат преговорите, като ЕК ще представи своето предложение, когато има някаква увереност за постигане на консенсус. Това коментира финансистът Борис Петров в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
 

"Европа трябва да върви към по-гъвкаво фискално правило, което да отчита създаването на общ европейски дългов пазар и общ европейски орган за емитиране на държавни ценни книжа. Последните емисии, с които се финансира програмата за възстановяване и зелен преход, са добро начало и на тази база в бъдещето предложение ще се постигне компромис за такава реализация, което ще облекчи баланса на Европейската централна банка."

Има съществена промяна в настоящото мислене за функцията на Пакта за стабилност и растеж, каза Петров. Пактът бе един от инструментите за принудително налагане на фискална дисциплина върху определени държави от еврозоната, но имаше изключения при форсмажорни обстоятелства, които бяха използвани по време на Covid кризата и в момента заради войната в Украйна.

"Има и дългосрочни предизвикателства, които е необходимо да бъдат реализирани и с по-масирани и целенасочени инвестиции, които да изведат еврозоната на нов път за икономически растеж - по-бърз и ускорен от текущите дългосрочни нива."

Бившият премиер на Италия Марио Драги и френският президент Еманюел Макрон в края на 2021 г. отвориха темата за фискалните правила и критериите за устойчивост в еврозоната, напомни Петров. По-високите публични инвестиции в зеления сектор и отбраната трябваше да адресират проблемите на ниския растеж, като така се създаваше мотивация държавите целенасочено да инвестират в своя растеж, а фискалните правила трябваше да бъдат по-гъвкави по отношение на тези разходи.

"Самото предложение включва и емисията на общоевропейски дълг, което ще направи общото обслужване на повишеното фискално и дългово бреме от страна на някои държави по-поносимо от гледна точка на цената, на която се финансират. Това предложение включва прехвърляне на част от допълнителните ангажименти, които ЕЦБ пое във връзка с програмите за изкупуване на активи и ДЦК заради ковидкризата - по този начин ще се облекчи монетарната политика от квазифискалното бреме на ЕЦБ заради това че липсва единен пазар за европейски дълг, а има само национални задължения, и задълженията на общия европейски дълг са само свързани с финансиране на Пакта за иновации и растеж."

Запитан за възможността за създаване на независим от ЕК европейски фискален борд, Петров напомни, че и в момента има такъв, който е по-скоро консултативен. За подобен орган ще има нужда от допълнителни преговори за избор и назначаване на неговите членове, както и уверения за тяхната независимост от различните държави, за да не се окажат инструмент за натиск от страна на северните държави, които се явяват нетни кредитори на южните.

В коментар за върховенството на закона в страните от ЕС, Петров каза, че има държави, в който този проблем се отразява изключително негативно на чуждестранните инвестиции и темпа на растеж. Други като Унгария действат по-агресивно, което създава собствени пречки с използването на еврофондове и средствата по плановете за възстановяване.

"Унгария е назидателният пример за останалите държави в ЕС, които следват по-деструктивен подход по отношение на комуникацията към Брюксел и европейските ценности."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.