Дебатът между фискално консервативните страни от Северна Европа и по-задлъжнелите държави от Южна Европа ще бъде по-спокоен и ще се намери бързо решение за изграждането на Банковия съюз. Това коментира финансистът Борис Петров в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

„Моето усещане е че текущия дебат ще бъде по-спокоен и ще намери бързи решения. Няма да има противопоставяния както при ерата на Волфганг Шойбле. В тези дебати аргументите са наредени, нужно е единствено политическо решение и компромис между северните и южните държави. Министърът на финансите на Германия е от либералната партия - той има и консервативни възгледи, но в коалицията има силно про-европейски ориентирани партии и те ще се стремят да дадат сигурност на фонда за преструктуриране и фонда за гарантиране на депозитите“, отбелязва Петров.

Разпределението на риска между отделните държави на Еврозоната често създаваше напрежение. Сега въпросът е наболял заради спреда между немския и италианския дълг и усложняващата се икономическа обстановка около енергийните ресурси, която може да доведе до каскада от фалити. Засега еврогрупата не е постигнала финална договорка за завършване на банковия съюз, като схемата за гарантиране на депозитите остава основната ябълка на раздора.

Въпреки това Петров е оптимист и смята, че рано или късно ще се стигне до компромис. Той дава за пример споразумението за издаване на общи европейски бондове около кризата с пандемията от Covid-19.

„Аз считам, че Банковия съюз е решението на проблемите свързани с влошаването на активите. Банквовия съюз е ключов не само за съюза на капиталовите пазари, но и за бъдещата обща европейска фискална политика и общо министерство или дирекция, която да провежда управлението на общите приходи и разходи. Стъпка по стъпка ЕС върви към фискална интеграция, която се развива на етапи“, убеден е финансистът.

Според него за да се стигне до съгласие вероятно ще се предложат предварителни условия като използването на национални ресурси в общия механизъм и различни мерки, свързани със засилването на превантивния етап на подготовка на банките и засилването на капиталовата позиция.

По отношение на спреда и фрагментацията гостът смята, че ЕЦБ ще може да я предотврати успешно. „Стартирането за програмата за реинвестиции в ценните книжа позволи на ЕЦБ да реинвестира и да предоврати фрагментацията. Пазарът започва да се приспособява към новата форма на комуникация и спредовете на рисковите държави малко се успокоиха. Аз очаквам фрагментационните процеси да затихнат“, каза той.

От друга страна ЕЦБ е изправена пред балансиращ акт. Инфлацията налага бърза реакция със затягане на паричната политика и постепенно преминаване в цикъл на покачване на лихвените проценти. В същото време несигурността, свързана с развитието на европейската икономика във връзка с войната и дефицита на суровини, създава риск от рецесия. Повишаването на лихвите обаче ще доведе до повишаване на приходите на банките и те ще имат повече резерви в случай на влошаване на активите.

Целия разговор вижте във видео материала.

Видеа с всички гости на предаването „В развитие“ гледайте тук.