Въпреки високата инфлация и затягането на паричната политика на ЕЦБ, Еврозоната все още се намира във фаза на икономически растеж, макар и индикациите да показват силно забавяне. Това коментира финансистът Борис Петров след последната среща на Европейската централна банка в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

„Настоящият шок трябва да се разглежда в глобален контекст, тъй като той не се отразява само на Европа, но и на всички други държави вносителки на суровини. Европа не може да разчита на евтини и редовни доставки от Русия, но ефектът е симетричен и за конкурентите на ЕС като Китай, който няма толкова развит достъп до природен газ, няма изградени газопроводи“, каза Петров. 

Според него настоящите проблеми пред Еврозоната произтичат от извънредната ситуация на пазара на суровини. Цените на енергията изкривяват инфлацията в паричния съюз, но Петров смята, че „това е временно положение“.

„Историческите прецеденти с петрола показват, че пазарите рано или късно се нормализират, цените се коригират рязко надолу и се връщаме на обичайни нива, които са комфортни за потребителите и държавите-вносителки“ посочи събеседникът.

На срещата на ЕЦБ през март бяха уговорени условията за нормализация, които ще бъдат следвани през следващите няколко месеца. Централната банка ще преустанови изкупуването на активи в края на второто тримесечие и ще вдигне лихвите по депозитите в края на четвъртото тримесечие. Решенията им бяха остро разкритикувани от хора като Отмар Рисинг, монетарен ветеран и един от създателите на ЕЦБ, който обвини банката, че е забавила темпа на нормализация на паричната политика. Според Петров обаче ЕЦБ си оставя място за гъвкавост за по-агресивни действия, евентуално по-ранно преустановяване на покупките на активи и вдигане на лихвите, ако ситуацията го наложи.

„Управлението на паричната политика е като това на самолетоносач – последствията идват с известно забавяне“, каза гостът.

Финансистът предупреди, че новите политики на ЕЦБ могат да доведат до негативни последици за силно задлъжнелите държави, които нямат много фискално пространство. Членовете на борда обаче се абстрахират от фискалните последици за отделните държави при решенията си за паричната политика. „Практически те разглеждат еврозоната като едно цяло“, каза Петров. Според него важното в мандата на ЕЦБ е динамиката на инфлацията, а тя достигна 40 годишен връх.

От друга страна много от южните държави в Еврозоната се радват на по-ниска инфлация от северните си съседи.

„Различния енергиен микс в различните държави води и до различни нива на инфлацията. В южните държави парадоксално инфлацията е по-ниска, отколкото в северните, тъй като енергийният им микс е различен. Испания, Португалия и Малта имат едни от най-ниските нива на инфлация в еврозоната“, посочи Петров.

По повод на критиките към централната банка финансистът припомни, че през 2012 самото съществуването на паричния съюз беше поставено под въпрос, а сега такива съмнения няма и заслугата за това е на ЕЦБ въпреки всички критики за този 10 годишен период на разхлабване и изкупуване на активи.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.