В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

Само увеличение на инвестициите в петролния сектор може да успокои цените дългосрочно

Борис Петров, собственик на FXTrading и финансов анализатор в Admiral Markets, „В развитие“, 19.11.2021 г.

15:11 | 19 ноември 2021
Обновен: 15:46 | 19 ноември 2021
Автор: Даниел Николов

Идеята за освобождаване на количества от стратегическите петролни резерви на САЩ няма особена логика и в най-добрия случай ще има само ограничено въздействие. Призивът на президента на САЩ Джо Байдън големите петролни консуматори в Азия да предприемат подобни действия може да бъде възприет от Китай, но останалите като Япония, Южна Корея и Индия изглежда по-скоро се колебаят и ще изчакат действията на САЩ. Резките политически промени, които ще са нужни по пътя към декарбонизация, изглежда не могат да се случат в момента и ни очакват високи цени на петрола в следващите месеци, а може би и още по-дълго. Това коментира Борис Петров, собственик на FXTrading и финансов анализатор в Admiral Markets, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

„Спадът в цените през последните няколко дни не е само заради новините за петролните резерви, но и заради сезонни фактори с настъпването на зимата. Подобни експерименти с резервите са правени през 1991 г. и първата война в Персийския залив, 2005 г. и 2011 г. - като последните два пъти по-скоро доведоха след себе в последващата година покачване на цените. Това е политическо решение – Байдън е притиснат до стената от американците, които се притесняват от повишаването на цените.“

Пускането на количества от резерва или забраната на износ от САЩ ще имат ефект, но само временен – количествата така или иначе не могат да бъдат толкова големи, заради намаляването на резервите в световен мащаб, каза Петров.

„Единствената реална мярка, която ще помогне е да се върнат отново инвестициите в петролния сектор и да бъдат премахнати ограниченията върху компаниите– това няма да помогне веднага, но ще предпази от цена на петрола от доста над 100 долара за барел за продължително време.“

През следващата година ще има повишено търсене на петрол със завръщането на полетите и круизните кораби, но има съмнения доколко страните от ОПЕК+ могат да увеличат предлагането.

Прогнозата и на Международната агенция по енергетика е за увеличение на търсенето в следващите години, а свиването на инвестициите ограничава потенциала на компаниите да добиват повече.

По-вероятно е свръхпредлагането, от което се опасява ОПЕК+, да не се се случи – групата го използва като претекст да не налива повече петрол на пазара и да задържи своите ограничения. „Увеличението с 400 хил. барела на ден е крайно недостатъчно на пазара в момента – това е поредното оправдание да не се покачва добивът.“

Има спешна нужда от допълнителни количества на пазара, смята Петров. Цените на енергийните суровини се „изстреляха в космоса с идването на зимата“ и ще видим повишено търсене и от страна на компании, произвеждащи енергия за отопление, които могат да преминат към петрол от природен газ.

ОПЕК едва ли ще предприеме някакви сериозни промени на добива си, ще се придържат към 400 хил. барела на ден или близо до тях. „Не само защото не искат, а и не съм сигурен доколко могат да увеличат добива.“

Запитан за ролята на Федералния резерв на САЩ върху енергийните пазари, Петров коментира, че про-инфлационната политика на централните банки няма начин да не вдига стойността на продукцията. „Освен търсенето и предлагането това е абсолютен адекватен фактор, който допълнително надува цените на суровините, конкретно петрола, газа и въглищата.“

Тезата на централните банки с временната инфлация „изгърмя“, каза Петров. „Минаха 6-8 месеца и тя не само не намалява, а се повишава. Централните банки искат максимално дълго време да задържат лихвите нулеви, тъй като повишаването им ще утежни ситуацията със задълженията и държавния дълг.“

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.