Българската държава трябва да подпомага, но преди всичко да не пречи, като това важи с особена сила за технологичния сектор. Негативните политически послания за "облагане на богати" (всъщност работещата средна класа и високотехнологични сегменти) и липсата на данъчни насърчения за R&D дейности, за разлика от други страни в ЕС, възпрепятстват развитието. Това каза Доброслав Димитров, председател на УС на БРАИТ, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

България е технологичен лидер в Югоизточна Европа от години, като индустрията продължава да расте. Вече не сме "евтина дестинация", а "качествена" с добри инженери и успешно развиващи се високотехнологични български компании.

Революцията на изкуствения интелект (AI)

AI променя всеки аспект от живота и вече е пренаписал военната доктрина, както се вижда от конфликта в Украйна, изтъкна гостът. Съществува глобална надпревара между САЩ (с техния "Action Plan for Global Dominance") и Китай за контрол над AI и технологичните вериги за доставки (чипове).

Технологията е силно непредвидима поради експоненциалното ускорение на развитието, добави Димитров. 

Инвестициите в AI са огромни (трилиони долари), надминаващи исторически мащабни проекти. Очакваният финансов балон около AI е реален, но технологичният прогрес зад него е също толкова реален, подобно на интернет балона от 2001 г. 

Всяка нова технология води до пренареждане на властовите центрове и краткосрочна несигурност, но въпреки това човечеството винаги е намирало начин да оцелее, каза гостът.

Регулацията на AI – сравнение Европа vs. САЩ

В САЩ подхождат с инженерен, проектен подход, с конкретен екшън план и разпределени отговорности, целящ глобално господство, докато Европа подхожда с бюрократичен подход, фокусиран върху свръхрегулации.

Тези регулации, макар и за защита на малкия бизнес, всъщност го пречат, тъй като само големите компании разполагат с ресурси да се справят с тях, поясни събеседникът.

По думите му е наложително да се прави разлика между регулация и стандартизация. Стандартизацията (напр. USB-C) подпомага иновациите, докато свръхрегулацията възпрепятства.

Финансовите ресурси, отделени от ЕС за AI, са недостатъчни в сравнение с инвестициите на една-единствена американска компания.

Възможности за България – центрове за данни (Data Centers)

Създадена е междуведомствена работна група за привличане на "хиперскейлъри" (като Google, AWS, Microsoft) за изграждане на центрове за данни в България, каза Доброслав Димитров. 

Това би донесло милиарди директни инвестиции за строителство и техника на стойност над 20 милиарда долара, което би поставило България на друг икономически вектор.

Предимствата на България

Като уникално предимство за страната ни Димитров посочи наличният свободен капацитет в енергийната система (до 20 GW, при пикова консумация от 6 GW), както и свързаността със съседни държави с ядрена енергетика (Румъния, Турция), което ни дава потенциал да бъдем енергиен хъб на Балканите.

Идентифицирани са места със свободен капацитет (Айтос, Бургас, Стара Загора, София) и има "жив интерес" от големи компании, добави гостът. 

Като пример той посочи успехът на EnduroSat, която изгражда втори по капацитет космически център след SpaceX, а това показва, че България може да постига високи технологични цели.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

Най-новият „пробив“ на OpenAI е отрезвяващ сблъсък с реалността

AI, дълголетие, летящи коли, роботи - кои са най-перспективните инвестиции?

Акциите на TSMC поскъпват неумолимо въпреки опасенията за AI балон