Уличното изкуство повишава качеството на живот в кварталите, привлича туристи, стимулира локалния бизнес, но има и обратната страна – джентрификацията. В много европейски градове артистични квартали стават „модерни“ и цените на имотите скачат драстично. Така локалните общности, които първоначално са създали духа на това място вече не могат да си позволят да живеят там. Тази тема коментира Деляна Ангелова, съосновател и продуцент във фондация Visionary, в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.

Според Деляна Ангелова уличните артисти могат да се издържат от своето изкуство, но остава въпросът с авторските права.

"Когато авторът се е подписал под творбата си, той има права върху нея, но когато тя е в отворена среда, хората може да се снимат с нея, но не и да я използват с търговска цел."

Събеседничката разказа за случай от Берлин, в който известен италиански уличен артист решава да заличи два емблематични стенописа, след като агенции за недвижими имоти започват да ги използват в рекламите си.

„Трябва да внимаваме изкуството, вместо да ни носи стойност и да ни обогатява и да се свързваме с него, да не служи на някакви икономически интереси или политически сили.“

Градското изкуство – мост между историята и съвременната култура

Изкуството в публична среда създава локална идентичност, базирана на културния контекст на града, то трябва да резонира с жителите и да отразява техните стремежи, техните истории,  заяви Ангелова. Тя добави, че то създава мост между историята и нашата културна идентичност

„Изкуството в градска среда стои между нашата колективна история и  съвременната ни култура. По начина, по който бъде използвана тази медия в градска среда, предопределя как изкуството я трансформира.“

От улицата до галерията и обратно

Тенденция, която се наблюдава отдавна в Западна Европа, а отскоро и у нас е произведения на улични артисти да намират все по-често място в галерии и музеи. Събеседничката обаче смята, че градското изкуство винаги ще принадлежи на улицата.

„То непременно ще си остане на улицата, защото е там за да резонира с хората, да придава друг смисъл и да променя техните пространства, защото самото е възникнало по този начин и притежава този бунтарски дух. Макар вече да го виждаме изложено в музеи и галерии, това изкуство ще остане винаги свързано със своята среда, защото носи културен и социален контекст, което прави по-различно от другите визуални изкуства.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ можете да гледате тук.

Още по темата

София бавно излиза на световния арт пазар, но трябва инфраструктура

България не стимулира артисти, които да се занимават с изкуство

Специалност "Реставрация" се радва на интерес от младежите в България