Българската столица прави уверени, макар и закъснели, крачки към включване в глобалната арт карта. Второто издание на Sofia Art Fair 2025: Imagine демонстрира амбиция, ръст и международно признание. Но за устойчивото развитие на сектора трябва инфраструктура, която да направи града реален играч в световната арт икономика. Това коментираха Суни Данаджъ, създател на фондация "София диша", инициатор и изпълнителен директор на Sofia Art Fair, и Стефан Стоянов, арт дилър, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова. 

„Имаме участници от 13 държави — двойно повече от миналата година“, каза Дунаджъ. Наред с традиционните галерийни щандове, тазгодишният панаир включва и платформи като VR-изложби, детски арт-зони и международен професионален форум SAF Talks, където експерти от световната сцена споделят практики и модели за развитие, разказа тя.

И въпреки всичко, за да продължи София да се утвърждава, трябва да изгради фундаментални структури, които все още липсват.

„На Балканите има утвърдени арт форуми в Истанбул, Атина, Букурещ. Ние започваме тепърва“, каза Стоянов. Той подчерта, че тази година се наблюдават реални продажби още в първия ден — рядкост за нов пазар.

Но дори тази пазарна валидност не е достатъчна.

„Нямаме музей за съвременно изкуство. Това е срамно за столица на държава в ЕС“, каза Стоянов, апелирайки към нуждата от институционална подкрепа — както от частния сектор, така и от държавата.

Има талант, няма екосистема

Както често се случва в Източна Европа, проблемът не е в качеството на творците. България има доказани имена, но липсва платформа, която да катапултира младите артисти към международна разпознаваемост.

"Трябва да има инфраструктура - как да разберат другите държави за нашите артисти, ако ние не ги популяризираме и не им намираме начин, по който те да се показват. Това е основната ни цел и голямата мотивация, с която стартирахме Sofia Art Fair", каза Данаджъ.

България и геополитическата пауза в изкуството

Световният арт пазар преживява рецесия. Арт панаири като Art Basel Miami отчитат загуби, а много галерии не покриват разходите за участие. В този контекст, България има уникален шанс — именно защото започва от нулата.

„Светът е в buyers market. Излизат чудесни работи на вторичния пазар, а в същото време се отваря пространство за нови гласове от по-слабо познати региони“, каза Стоянов. 

Тепърва разработваме сегмента и ще трябва още поне две години, за да се види реален ефект, смята Данаджъ. "Още сме в сегмента 1000 - 50000 евро."

Мястото на AI и новите медии

Технологиите вече са неотменна част от арт сцената, а България не стои настрана. Една от най-въздействащите изложби на тазгодишния панаир използва AI за създаване на изображения на изчезващи животински видове в България — проект с отчетлив социален и екологичен фокус.

AI е инструмент, не заплаха, смята Данаджъ. Ако се използва с идея и контрол, може да подсили художественото послание.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

AI може да публикува снимките по-бързо, но не може да замени фотограф

Тери Врейбърг: С новата си изложба искам да се свържа с българската арт сцена

Имерсивните преживявания - средство за бягство от реалността вече и у нас

Ново пространство за дигитално изкуство в София тръгва с аудио-визуални концерти