Българските компании все по-активно интегрират роботи в производствата си, като гледат на тях като начин за решаване на проблема с недостига на кадри. Бъдещето е в създаването на специфични продукти за индустрията в световен план - вече имаме редици такива примери на български компании, които създават крайни продукти, и този процес ще продължи. Може да се очаква създаването на все повече R&D центрове на международни компании, в които работят български инженери. Това коментира Кристиян Михайлов, съосновател и член на УС на Професионалната асоциация по роботика, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Ако трябва да разделим какво правят българските компании, то е, че от една страна имаме все по-засилващие се проекти в сферата на системната интеграция на роботи и подръжката им, създаването на специфични грипери, които биват използвани.  А от друга страна имаме компании, които правят роботи" за доставки, колаборативни и самоходни роботи, каза Михайлов.

Производствата интегрират роботи за pick and place, роботи за заваряване, роботи в сферата на логистиката, крайни решения, които могат в рамките на един час да бъдат инсталирани и пуснати, каза Михайлов.

Има засилваща се нужда от обучени кадри - както от инженери, които да интегрират роботизирани решения, така и от инженери, които да създават крайни решения и продукти. Този недостиг се вижда в световен мащаб, като българската индустрия създава академии, в които да обучава нуждните ѝ кадри, каза Михайлов.

От гледна точка на създаване на крайни продукти и услуги България се изкачва във веригата, като има сътрудничества с международни компании, някои от които имат научно-изследователски центрове в страната.

Китай е страната, за която България е изнесла най-много роботи през 2023 г., макар стойността на износа да е само около 3 млн. лева, каза Михайлов. Има връзки между български и китайски компании, а китайската индустрия в последните 10-15 години претърпя огромен бум и трансформация и интеграцията на роботи и създаването на нови фабрики тече с пълна сила, добави той.

"България изнася повече роботи, повече машини от типа на CNC стругове, фрези и т.н.  И за момента износът е по-голям от колкото вноса на такива машини.  Това, което виждаме, че България е нишов играч в роботизацията генерално. Имаме роботи, свързани с умно плевене - българската Smart Farm Robotix разработва такива роботи и в момента ги тества на полето. Имаме колаборативни роботи, които се използват в българската индустрия, системи, които са за логистични операции в производствата, така че по-скоро там където виждам България е нишов играч. Milara е един пример, които правят роботи за индустрията за чипове."

Доколко бизнесът е готов да инвестира в създаването на нужните му кадри, как може да се стимулира интереса на учениците към сектора, може ли малкият и среден бизнес да се възползва от роботизацията, как AI променя индустрията за роботизация може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

От складове до автомобилни заводи: къде се трудят български колаборативни роботи

Индустриалните роботи - дясната ръка на бизнеса в демографската криза

Следващите години ще разберем доколко хуманоидните роботи дават решения в индустрията

AI роботите идват и ще бъдат произведени в Азия