По директива на ЕС от 2019 г. протекцията на хората, подаващи сигнали за корупция, е функция на държавата. Проблемите идват с многостранната защита и прилагането на директивата. В момента тече приемането на антикорупционна директива, която обаче едва ли ще промени много в българската правна рамка, тъй като рамката ни е доста съвременна, а въпросът е някой да пожелае да я прилага, това коментира Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация "Прозрачност без граници", в предването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

По директива на ЕС от 2019 г., протекцията на хората, подаващи сигнали за корупция, е функция на държавата, каза Славов. Нуждата от протекция идва, на няколко нива едно, от което е защита от преследване в работния процес, тъй като се очаква гражданите да подават сигнали най-често срещу работодателя си. Друг тип протекция е свързана със защитата при участие в съдебните процеси, като много често става въпрос за информация, която е защитена под някаква форма. И на трето място идва защитата на икономическите им интереси, тъй като често хората, подали сигнал срещу работодателя си, остават без работа и може да се наложи да сменят сферата, в която работят.

Проблемите идват с многостранността на защитата и при прилагането на директивата. За това оценката е по посока, че държави членки не са се справили, като пример даде, че никой не може да бъде уволняван, но само на това основание, а често работодателите си намират друга причина да уволнят човека, подал сигнала. Бюрото за правна помощ е ангажирано да помогне на подаващия сигнала, но помощта е слаба, смята гостът. Друг проблем е, че никой не оказва психологическа помощ, която е необходима, и няма заместващи доходи в периода, в който човек защитава правата си.

„Нито една държава членка не се сещам в момента, да е предвидила такъв тип подпомагане, въпреки че директивата го предвижда. Именно за това сме казали в нашия доклад, че практически „да, закони има, те са с това заглавие, но практически едва ли биха били ефективни.“

У нас доверието в държавните органи е на ниско ниво и има притеснение от ответни действия, което обяснява малкия брой сигнали за корупция. Гостът обясни, че най-често сигналите отиват при медиите или НПО-та, тъй като в тях има повече доверие от държавните институции. А институцията у нас, която отговаря за защитата е Комисията за защита на личните данни, която е държавна институция.

„Оказва се, че ние се опитваме да стимулираме гражданите да подават сигнали, точно в посоката, в която най-малко биха  искали да го правят; към държавните институции, които имат ниско ниво на доверие“

„В момента тече приемането на нова директива, която така се нарича: Антикорупционна директива. При нея ключовите моменти са с унифицирането на понятията за отделните видове престъпления; унифицирането на нивата на наказание и увеличаване най-вече на давностните срокове. Българската правна рамка едва ли ще претърпи (на базата на тази директива) кой знае какви изменения, защото колкото и да не ни се вярва, тя е доста съвременна. Правната рамка е налице, въпроса е някой да пожелае да я прилага.“

Директивата е само на декларативно ниво, като задава целите на държавите членки и дава указания, но конкретното изпълнение опира до законодателството в определените държави. Гостът обясни, че има държави в ЕС, в които глобата, която лице би получило за подаване на неверен сигнал е по-голяма от тази, която би понесъл един виновен работодател, а даже има случаи, в които, подалите грешен сигнал могат да влезнат в затвора.

Моделът, който стана известен у нас като бонус-донос, е модел на САЩ, обясни гостът. Данъчните в САЩ работят по този принцип, като дават определен процент, от разкритите измами, на лицата, които са подали сигнала. Този модел не се среща другаде на Запад в Европа.

„Въпроса е и на култура, на нагласа на обществото. В крайна сметка обикновено правото идва, за да регламентира обществени отношения, които са се сложили и са присъщи на това общество.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.