Критериите за нефинансова отчетност за ESG влизат в сила от 2024 г. за големите компании, но малките и средни фирми, които са част от веригите за доставки на големите, също ще бъдат засегнати. Малките предриятия, които не са готови да представят подобни отчети, може да имат проблеми с големите компании, които са задължени да докладват за тях. Подготовката за нефинансовата отчетност е свързана с осъзнаване на процеса на зеления преход на Европа, който все още е на неразбираем език за малките бизнеси. Това коментира Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение на малкия и среден бизнес, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Малкият бизнес не само не е готов, но голяма част от предприятията дори не са чували за тези отчети... Има български институции, които имат такъв ангажимент по закон - Министерство на икономиката, изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия - те би трябвало да подготвят такава кампания и да я осигурят не само информационно, но и с подходящи финансови инструменти, с които да бъде обучен малкият бизнес. Това би могло да върви паралелно с процеса на дигитализиция, който е другият проблем за огромна част от малкия бизнес."

Докладването по нефинансовата отчетност вероятно ще бъде дигитално, което изключително ще затрудни например българските фермери, които доставят на големи вериги, каза Негулова

"Този процес трябва да бъде сведен на оперативно ниво на нивото на малкия предприемач и то на език, който му е достъпен. Трябва да се разработят примери и образци, какво се очаква в отделните параметри в политиките за устойчивост и зеления преход, така че всеки един да може да осмисли собствените си действия. Да разбере, че задължителните изисквания за здравословен и безопасен труд са част от нефинансовия отчет; както и ако намалява потреблението на вода или електроенергия, инвестира във ВЕИ и намалява своя въглероден отпечатък."

Подобни елементи трябват да се осъзнят като принос към зеления преход от страна на малкия бизнес, за да може да се планират като разходи, каза Негулова. Големите компании трябва да поемат ангажимент да съдействат на доставчиците си по веригата, добави тя и сподели, че термини като "зелена сделка", "кръгова икономика", "устойчиво развитие" остават неясни за МСП.

"Има един хроничен проблем повече от 30 години - България е единствената страна от целия ЕС, която няма национална мрежа от бизнес центрове за подкрепа на малките бизнеси."

Скъсана е връзката, която да "превежда" държавните политики и регулации надолу по веригата и малкият бизнес е оставен да се мотивира сам и да търси сам решения, но капацитетът му за това е на изчерпване след поредицата от кризи, добави Негулова.

Бизнес организациите в България опитват да помогнат на предприятията в оценяването на колко устойчиви са техните процеси, но затова трябва национална политика и общо усилие на цялото общество.

Трябва да започне да се говори по-активно за този процес, защото почти няма общодостъпна информация по темата, добави Негулова.

"Колкото повече българското общество осъзнае смисъла и ролята на зелената сделка, толкова по-големи ще станат изискванията на потребителите към стоките и услугите. Когато вие имате такава стратегия и постигате такива резултати, те биха били полезни във вашия маркетинг и намирането на повече партньори. Това ще бъде паралелен процес на ниво социални и икономически отношения."

Как може да се осъществява контрола над нефинансовите отчети и какво е мнението на малкия бизнес за проектобюджета може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.