Свободата на словото и на изразяването на мнение е най-голямото благо в демокрацията и именно това се използва като механизъм, за да се влияе на общественото мнение, защото в западния, демократичен свят, то има огромна тежест и може да влияе на политическите решения. Законовото регламентиране на ограничаването на фалшивите новини и пропагандата се сблъсква с риска от налагане на различни степени и варианти на цензура и затова законодателите са много внимателни в това отношение. Единственият начин да се предпазим от фалшиви новини е да проверяваме в утвърдени медии и източници извън социалните медии, особено когато една новина ни докосва емоционално. В съвнеменния свят нищо не остава скрито от медиите и именно в утвърдените такива винаги можем да намерим потвърждение на една новина, ако тя е вярна. Това каза адв. Десислава Кръстева, старши правен експерт във фондация "Право и Интернет", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова. Гостенката коментира темата за пропагандата като оръжие във връзка с новината, че компанията Meta е прекратила руска кампания за фалшиви новини срещу Украйна. 

"Тази новина е очаквана и е очаквано в бъдеще да ставаме свидетели и на други подобни действия от страна на големите платформи, защото те, заради техните вътрешни политики, а и заради законодателството и очакванията на обществото, все повече ще се налага да се намесват, за да ограничават разпространението на незаконно съдържание в тяхното пространство".

Очевидно е, че още от самото начало на войната в целия западен, демократичен свят наблюдаваме явления, при които едни от най-големите предимства и блага на демократичния строй се използват като оръжие срещу нашите общества, а именно - свободата на словото, която далеч не е така добре защитена в други режими, каза гостенката. "Това се използва за пропаганда и за създаване на вътрешно напрежение. Свидетели сме на това явление и в България, и във всички държави, които се противопоставят на тази война". 

"Винаги се цели да се създаде цялостно напрежение в обществото. Да се използват проблемите по начин, по който да послужат на този, който организира съответната кампания - да се промени мнението на обществото, защото в Западните държави мнението на обществото има огромна тежест и посредством него се повлияват политическите решения на политическите лидери". 

На въпроса дали трябва да се подобрят механизмите за контрол от страна на социалните мрежи и как могат да се дефинират фалшивите новини събеседничката каза, че основният проблем е "по-скоро на ниво как едно съдържание се определя като незаконосъобразно". "Тъй като всички тези платформи са частни компании - бизнеси, които следват действащото законодателство".

"Законодателството ни не е съвсем подготвено за толкова глобална атака на ценностите и стабилността на политическия ред в нашите общества чрез подобни инструменти, не само в България, а глобално. Няма единно законодателство, което да дефинира какво е фалшива новина. В голяма част от държавите фалшивата новина все още не е незаконно съдържание".

Съответно самите платформи, когато предприемат действия по премахване на определено съдържание, те обикновено го правят на някакви други основания, вместо да се определя като незаконно, обясни адв. Кръстева. По думите ѝ ако има съдържание, което призовава открито в България към война и насилие или друго деяние, което е криминализирано, то съгласно нашия Наказателен кодекс, това е криминално деяние и може да се преследва. Но ако по един по-заобиколен начин се пропагандират определени настроения в обществото, това към настоящия момент не може да бъде определено като незаконно съдържание и "балансът е много труден".  

 Относно криминализирането на фалшивата новина и определянето ѝ като такава гостенката каза, че в отделните държави се предприемат различни действия в тази посока, но на този етап в ЕС няма единен подход.

"Дефинирането на фалшиво съдържание и третирането му като незаконосъобразно е нож с две остриета. От една страна е необходимо, но е голям рискът под предтекст, че нещо е фалшива новина, да имаме обратния ефект и цензура. Затова законодателите са много предпазливи".

Но от гледна точка на механизмите за премахване на незаконно съдържание определено виждаме сериозно развитие, подчерта Кръстева. "Предстои окончателното приемане и влизане в сила на т.нар. Digital Service Act - законодателният акт на ЕС за цифрови услуги. Той предвижда допълнителни задължения за платформите за докладване на незаконно съдържание, за осигуряване на прозрачност при преценката дали да се премахва определено съдържание или не, за отказа да се премахва определено съдържание и т.н. Тоест ще имаме още по-засилени действия от страна на платформите и те ще имат повече основания да отсяват съдържание по законен начин. Но все още не можем да очакваме, че в близко време ще имаме такова законодателство на европейско ниво. Просто е много трудно да се дефинира". 

Българинът е много уязвим. Ситуацията, която наблюдавахме с кампанията по ваксинация, показа, че "нашето общество беше на дъното в ЕС и най-вече заради недоверие", коментира адв. Кръстева. "Недоверието, което имаме към институциите и авторитетите ни прави много по-уязвими към това да се доверяваме на съмнителни, неаргументирани източници на информация". 

"Винаги трябва да подхождаме с известна доза недоверие и да не приемаме някаква новина или информация, колкото и да провокира в нас някаква емоционална реакция. Винаги, ако видим такава информация, която ни шокира и засяга емоционално, трябва да я проверяваме в легитимните сайтове на легитимните медии, защото в днешно време няма как определена информация да остане скрита от медиите. Медиите в днешно време успяват да покажат фактите и е въпрос на усилие от наша страна да проверяваме информацията".   

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.