Не очакваме новата евродиректива за минималната работна заплата (МРЗ) да направи чудеса. Това каза Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ, член на Европейски икономически и социален комитет, вицепрезидент на SGI Europe, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова. Ангелова коментира гласуваната от Европейския парламент директива за минималните работни заплати в Европейския съюз. 

"В момента, въпреки липсата на такава директива, ние имаме двуцифрен ръст на МРЗ, но тъй като стартовата база на България е най-ниска в ЕС, нашите работни заплати са най-ниски. Но според Евростат България е една от трите държави с най-бърз темп на увеличение, заедно с Румъния и Литва. Това идва да покаже, че ние не се отклоняваме от това, което трябва да правим, но просто имаме да наваксваме много. Начинът да успеем е като непрекъснато увеличаваме производителността на труда, икономическия растеж и конкурентоспособността. Това минава и през създаване на съответни условия за правене на бизнес и подкрепа  на индустрията". 

Не очакваме тази директива да направи чудеса, категорична бе Милена Ангелова. "Виждаме, и в българските, и в европейските медии, че тя се използва, за да се създават фалшиви очаквания. Ние и в момента преговаряме по този начин, ние и в момента ползваме тези ориентири. Нищо ново не ни казва тази директива. Но тръбените погрешни представи, че ще има автоматична формула, че МРЗ веднага ще стане 50% от средната работна заплата, според мен създават напрежение, грешни очаквания и могат да доведат до взривяване на преговорите, ако хората действително повярват в това".

В България средната работна заплата е доста изкривена, допълни гостенката. "Имаме една малка част от много, много високи работни заплати, които са в определени сектори и даже в определени предприятия. Те изкривяват цялостната картина. Именно за това медианната работна заплата е по-добър ориентир. В допълнение, в България средната работна заплата е изчислявана като нетна, а препоръката на ЕК е да се изчислява като брутна. Именно това искат и българските работодатели да се вземе от тази директива - брутната работна заплата да бъде основа за нашите преговори. Дори и само това да се вземе, много ще се улеснят нещата и ще се подобри ефективността на нашите преговори". 

Директивата не е пряко приложим законов инструмент и трябва да бъде транспонирана в националното законодателство в рамките на две години от официалното публикуване в официалния вестник на ЕС, припомни Ангелова. Тя каза, че "ЕС няма компетенции по отношение определяне на размера на работните заплати в държавите-членки" и това, което "широко се тиражира, че ще има формула, която ще определя минималната работна заплата, като 50% от средната и 60% от медианната, в никакъв случай не е вярно".

"Това е посочено в текста на директивата като препоръка. Когато се водят разговори, да се използват ясни, измерими показатели, относно адекватността на МРЗ, като на първо място е предложено да се използва медианната заплата, защото тя е по-точен измерител, на второ място е посочена средната, но също така са посочени и всички други икономически измерители, като производителност на труда, икономически растеж и т.н.".

През последните 10 години ние, в България, имаме двуцифрен ръст на МРЗ, каза още събеседничката. "И за 2021, и за 2022 година ръстовете се доближават до 10%. Така че ние наистина всяка година правим усилие да се увеличат МРЗ, но... никой от нас не иска хората да получават минимални работни заплати, а заплатите, които изработват, които са конкурентоспособни, задържат хората и ги правят щастливи в България. Но това не са минималните работни заплати".

"Минималната работна заплата се договаря, тъй като тя е включена в около 40 различни видове социални плащания. По тази причина ние сме много внимателни в нейното договаряне, тъй като за нас тя не е това, което трябва да се договори като изработен труд, а по-скоро се ползва като референтна стойност". 

В същото време трябва да си даваме сметка, че ръста на минималната работна заплата подпира ръстовете на всички работни заплати, а в някои сектори е невъзможно да се постигнат съответните ръстове. Изтласкват се хората в сивата икономика и дори извън пазара на труда, предупреди главният секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).  

Тази формула не е математическа. Тя е по-скоро съвкупност от фактори с техните граници, които трябва да помогнат като ориентир при водене на преговорите, обясни гостенката. "Има икономическо доказателство за необходимостта от преговорите и от колективното трудово договаряне, но на равнището на браншовете и отраслите, защото те имат специфика. И ние ще предложим точно това - да има разговори по браншове, като се сложи една обща рамка, както е предвидено и в директивата, която да бъде ориентир, но в никакъв случай да не бъде ригидна и да представлява една автоматична формула, която да не отчита реалността". 

В европейските държави, където липсват МРЗ, тази директива няма да бъде приложима. По този начин от директивата отпадат 6 държави-членки, поясни Ангелова.

В България имаме само 700 големи предприятия и голяма част от микро и средните предприятия не са обхванати от синдикални организации, каза още експертът. По думите й въпреки това работодателите, заедно със синдикалните организации, могат да направят такава рамка, която да насърчава колективното трудово договаряне и да помага на работодателите и на синдикатите "заедно да седнат на масата и да намерят онази формула, която да задържи хората в България, защото дефицитът на кадри в момента е огромен".

"Всяка година от нашия трудов пазар се оттичат между 40 и 50 000 души, защото имаме демографска криза и не се раждат повече деца".

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.