От геополитическа гледна точка спирането на руския газ е едностранно решение за нанасяне на геоикономически удар по икономиката на Република България. Старата икономическа география на трансфер на енергоресурси няма да може да съществува. Промяната е толкова голяма, че българските отговорни институции са напълно неподготвени за адекватна реакция. Това каза доц. Косьо Стойчев, ръководител катедра "Регионална и политическа география” към СУ "Св. Климент Охридски", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. 

Според доц. Стойчев е време да отпадне забраната за проучване на шистов газ в България, наложена преди 10-на години. По думите му "незнанието" е било "основната причина да се откажем от т.нар. шистов газ". "Той не крие почти никакви рискове".

"Технологията изключително много напредна за този 10-годишен период и по никакъв начин не засяга почвените хоризонти и възможността за развитие на модерно земеделие".

Гостът бе категоричен, че България не трябва да загърбва своите природни богатства. Според него страната ни може "по изключително интелигентен начин да реши част от проблемите си, ако не и всички проблеми с този тип проучвания". "България трябва да се върне към тези проучвания час по-скоро. Българският шелф на Черно море най-вероятно съдържа част от решението на това уравнение. По този начин ще усилим собствената си геоложка наука, ще инвестираме в хора, които днес могат да изследват за нефт и газ, а утре за друг вид природен ресурс, каза събеседникът.

"Република България трябва да получи напълно нова миноложка и геоложка енергийна карта, която с новите технологии да постави на масата какви са ресурсите, с които нашата страна разполага". 

Свидетели сме на една много интересна промяна на шахматната дъска, не само в сферата на газа, а въобще в разпределението на енергийните ресурси. Старата икономическа география на трансфер на енергоресурси няма да може да съществува. Промяната е толкова голяма, че българските отговорни институции са напълно неподготвени за адекватна реакция, подчерта доц. Стойчев. "За тези почти два месеца време нито е започнало пълненето на хранилището в Чирен, нито са взети някакви други предохранителни мерки. Това означава, че институциите, отговорни за газовата политика на страната, не са имали никаква предварителна информация, че подобен удар срещу нас се подготвя". 

"Лъсва една неподготвеност и липса на информация".  "Чухме и че ни очаква неактивния отоплителен сезон, но така или иначе индустриите, които използват газа като гориво и суровина си остават в проблем". "Беше нормално да се очаква, че подобно действие така или иначе предстои, дори без задълбочен анализ. Въпросът бе по-скоро - кога". 

На въпроса как Европейския съюз може да помогне на България и Полша в тази ситуация Стойчев каза, че помощта ще бъде декларативна и в някакъв момент финансова. ЕК би могла по някакъв начин би могла да компенсира повишените разходи за достъп до газови ресурси. "Гърците реагират адекватно на тази криза. Но изграждането на терминала и функционирането му не едва ли ще се случи по-рано от 24 месеца, въпреки че в момента се декларира, че ще стане за по-кратък период от време". 

"Плановете да заработи до края на идната година са много амбициозни и то при положение, че няма никакви неочаквани събития".

Действията на управляващите, по мнението на специалиста, крият "дълбоки надежди, че ние някак си ще излезем от създадената ситуация и допускам, че има надежда от част от българските представители, че ще ползваме този терминал само за допълване на квотите, когато оправим нещата с "Газпром".

"Това е неразбиране на голямата геополитическа игра, че Република България трябва да направи категоричен опит да има на сто процента алтернативни доставки на руския газ и да сме независими от цената му. Нищо не е по-ценно от икономическата свобода".

Като начало по-скъпата енергия ще наруши пазарните ни нива, ще влоши ценообразуването ни, ще ни направи по-малко конкурентоспособни, но в дългосрочен план ще бъде фактор за иновации и други решения, подчерта гостът. "Винаги икономиките, които изпадат в подобни ситуации, след това излизат по-силни. Сега трябва да се разсъждава в посока интелигентна рационализация и промяна на начините на производство с нов вид гориво".

"Тези, които спират газа на България, много добре знаят, че всъщност намаляват нейния темп на растеж. Това, че не сме подготвени в тази посока, означава, че въпреки че прогнозираме икономически растеж, не сме го предвидили и не сме закупили предварително количествата газ, които са нужни. Някой някъде не разсъждава, че българската икономика ще върви нагоре. Ако очаквате 3-4% икономически растеж, то бихте закупили този най-важен ресурс предварително на по-ниска цена, особено след началото на военната криза". 

В каква посока трябва да се развиват усилията на енергийната дипломация на България? Трябва ли да се спекулира с факта, че при газовите доставки се използват посредници и каква е тяхната роля?  

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате  тук.