Решение за демографската ситуация в България може да е внос на работна ръка от други страни. Така правят западните държави, но при нас ще се случи по-трудно. Въпросът е от кои страни ще дойдат и какво можем да им предложим. Друг път пред България е т.нар. връщаща се емиграция - по-лесно е да привлечем българи, емигрирали преди години от България, отколкото чужденци. Това каза проф. Татяна Коцева, БАН, в предаването "В развитие" пред репортера на Bloomberg TV Bulgaria Вероника Тонева. 

По думите й основната промяна в демографската карта започва след 90-те години. 

"1990-а година се отбелязва за първи път отрицателен прираст. Родилите се са по-малко от починалите. Този процес продължава и до ден-днешен и прогнозите показват, че тенденцията ще продължава и следващите десетилетия", каза тя. 

Експертът отбеляза две причини - едната е отрицателният естествен прираст, като посочи, че България е на първо място в Европа по най-висок коефициент на смъртност. 

"На второ място това е отрицателното миграционно салдо - това е разликата между напусналите страната и тези, които идват и се връщат в страната. Този баланс също е негативен. Напоследък се говори, че се увеличава броят на завърналите се от чужбина в България", каза проф. Коцева. 

По думите й отраженията на пазара на труда са в негативен план - застаряващата работна сила води до проблеми, включително и, защото, изискванията в работната среда бързо се променят. 

"Една застаряваща работна сила не е в плюс за икономиката", посочи ученият. 

"Демографските процеси имат инерционен характер - това, което се прави сега, може да даде ефект след 10-15 години". 

Проф. Коцева посочи и че въпреки че България е от страните с най-дълги родителски отпуски, това не дава значимо отражение върху раждаемостта.

"Важни са тези политики, трябват и финансови стимули. Демографията е въпрос на ценности", посочи специалистът. Според нея, ако вървим към доближаване към средния стандарт на живот в европейските страни, може да се очаква едно съживяване в демографски план.

Още по темата

Нови инициативи подобряват диалога и гражданската активност на европейско ниво

Академици искат да променят чувството на безсилие в българите

Недостигът на умения е най-голямият риск за бизнеса в Германия

"Това не е въпрос на песимизъм, а на реализъм", каза тя.