Критичните доказателства за живота на Марс са заседнали на Марс
Ровърът Perseverance разполага с проби от потенциален древен живот на планетата. Предизвикателството е да ги върнем на Земята
Редактор: Даниел Николов
Неотдавнашното съобщение, че учените са открили това, което според тях е доказателство, предполагащо древен живот на Марс, изглеждаше като последното в безкраен цикъл от дразнещи намеци, последвани от молби за повече финансиране. Какво ще е необходимо, за да обявят нещо окончателно?
Този път роверът Perseverance с размерите на SUV откри минерали, наречени вивианит и грейгит, които обикновено се образуват в блата, езерни дъна или хидротермални седименти - среди, където микробите виреят. Тук, на Земята, микробите играят роля в тяхното образуване, като променят химичните форми на желязото и сярата. Екип на НАСА заключи, че животът е най-вероятното обяснение за наличието на тези минерали на Марс.
Учените вече имат няколко доказателства, предполагащи, че животът може да е възникнал на Марс. Повишаването на вероятността е интригуващо, но няма да промени фундаментално нашето разбиране за Вселената. Какво би променило това? Всъщност откриването на останки от извънземен живот и използването им, за да се разбере как той функционира. Марсианският живот може да се състои от различни градивни елементи и да използва нещо различно от ДНК или РНК, за да съхранява и копира информация.
Тъй като целият земен живот споделя общ произход, откриването на второ дърво на живота би променило завинаги разбирането на човечеството за себе си. Това би помогнало да насочим търсенето си на живот другаде в Слънчевата система и на многото привидно обитаеми планети, които астрономите са открили, обикалящи около други звезди в галактиката.
Но за да видят какво всъщност има вътре в потенциалния марсиански живот, учените ще трябва да донесат проби обратно на Земята, за да ги изучат - проект, който НАСА стартира, но не успява да завърши.
В началото на 2000-те години космическата агенция предложи сравнително евтина мисия за връщане на проби, наречена Groundbreaker. Кристофър Маккей, планетарен учен и астробиолог в Изследователския център на НАСА-Еймс, сравни мисията с VW Beetle. Вместо това НАСА избра да разработи Cadillac версия, която започна с Perseverance.
Perseverance, който кацна на Марс през 2021 г., събира проби и ги съхранява в запечатани титаниеви контейнери, които сега чакат да бъдат събрани за връщане на Земята. Завръщането беше планирано още за 2033 г., но графикът вече изостава поне до 2040 г. Неотдавнашен независим преглед изчисли, че мисията ще струва между 8 и 11 милиарда долара, цена, която е непосилна при днешната бюджетна реалност. Така че тя беше отложена.
Междувременно Китай успешно използва сравнително проста техника за връщане на проби от лунни скали и е разработил планове да приложи същата технология, за да върне марсиански проби на Земята в рамките на пет години.
Но как учените в САЩ или Китай ще разпознаят извънземен живот? Те ще имат убедителни доказателства, ако открият високосложни молекули като хемоглобин или хлорофил, които е много малко вероятно да се образуват извън живите системи. И все пак извънземните организми може да разчитат на молекули, които никога преди не сме виждали.
През последните години учените разработиха математическа рамка, за да определят дали дадена молекула е твърде сложна, за да се е образувала без живот. Тази рамка, теория на сглобяването, измерва сложността, като брои броя на стъпките, необходими за изграждането на молекула от основни градивни елементи. След като това число достигне около 15, вероятността молекулата да се образува без биологичен процес, ръководещ нейното изграждане, става много малко вероятна.
Вече има сериозни доказателства, че Марс е поддържал топла, водна среда в началото на своята история, преди да загуби атмосферата си и да изсъхне. Животът се е появил рано на Земята в подобна обстановка - най-късно преди 3,7 милиарда години - поради което учените имат толкова големи надежди, че може да е възникнал и на двете планети. Дори ако целият живот на Марс е изчезнал преди милиарди години, той би могъл да остави след себе си сложни молекули, които биха могли да кажат на учените как е бил сглобен.
По-старият ровер Curiosity е открил органични съединения, които биха могли да произлизат от мъртви марсианци, но съединенията не са достатъчно сложни, за да се изключи небиологичен произход. Анализът на пробите от Марс тук, на Земята, би могъл да разкрие много по-малки следи от минал живот.
Лошата новина е, че може да върнем проба и да открием само същия вид живот, който съществува тук. В ранната слънчева система отломки често са били хвърляни между планетите. Учените са идентифицирали няколко марсиански метеорита, кацнали на Земята, и през 1996 г. обявиха, че може би са открили признаци на вкаменен живот.
Доказателствата никога не са били счетени за достатъчни и вълнението бързо е отшумяло. По-късни проучвания обаче показват, че скалите, пътуващи между планетите, могат да запазят деликатни магнитни структури, което предполага, че изхвърлянето им в космоса не е задължително да е смъртоносно. Не е невъзможно животът да е възникнал на Марс и да е зародил живот на Земята.
Намирането на доказателства за междупланетен трансфер на живот би било вълнуващо, но и малко разочароващо, защото не бихме получили втора форма на живот. Това е част от хазарта на науката: Вселената не винаги отговаря на най-големите ни надежди.
Все пак, връщането на проба е по-безопасен залог от изпращането на астронавти на Марс, без да се знае дали там съществува живот. Астронавтите биха взели предпазни мерки, за да избегнат замърсяване на Марс, но все пак биха могли да вдишат опасни спори или да ги върнат на Земята. Биолозите са показали, че спорите могат да оцелеят в летаргия в изключително враждебна среда. Откриването на живот на Марс би променило света, но не е нещо, което бихме искали да научим по трудния начин.
Фей Флам е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ науката, с над 25-годишен опит в New York Times, The Economist и списание Science.