Тръмп в Уиндзор: приятно за гостите, тягостно за домакините

Неудобството започва от самия връх. Крал Чарлз и кралица Камила ще се държат с безупречна учтивост към Доналд Тръмп, когато той пристигне във вторник за второ държавно посещение. От устата им не са излезли, нито ще излязат думи на недоволство. Но още по-рано тази година изтече информация, че Бъкингамският дворец е изразил огорчение, след като премиерът Киър Стармър е помолил краля да покани Тръмп. Това, което през февруари беше замислено като жест на добра воля към новоизбрания президент, се е превърнало в дълбоко непопулярен фарс.

Не би могло да се очаква, че един отдаден защитник на околната среда и борбата с климатичните промени като Чарлз III ще изпитва удоволствие да посреща лидер, който унищожава всяка зелена мярка и организация, до която се докосне.

Още по темата

ЕС се чуди как да се справи с исканията на Тръмп за руския петрол

Обединеното кралство облага с данък свръхпечалба от петрол, която не съществува

Следва състоянието на британския премиер - куца патица, която едва се влачи. В рамките на 14 месеца на власт, Стармър се е препъвал от провал в провал и от унижение в унижение. Неговият министър на финансите Рейчъл Рийвс е осакатила и без това залитащата икономика чрез прибързани антипазарни данъци. От пролетта насам министрите на Лейбъристката партия биват отстранявани заради скандали или некомпетентност със скорост от един на седмица.

Скандалът „Епстийн“

Сега сме свидетели на върховното унижение - в навечерието на държавното посещение Стармър е принуден да уволни своя посланик в Съединените щати Питър Манделсън, след разкрития за неговия ентусиазъм към педофила Джефри Епстийн. Двойно унижение, тъй като поводът е именно връзката с Епстийн, когато тази седмица държавен гост е човек, който сам е подложен на разследвания за своите контакти с финансиста. (Тръмп отрича най-сериозните обвинения за техните отношения.)

Междувременно общественото отношение към Съединените щати и техния президент е крайно враждебно, доказано от поредица социологически проучвания. Постепенното изтегляне на Тръмп от подкрепата за Украйна, овластяването на израелския премиер Бенямин Нетаняху да сипе смърт върху палестинците, както и лавината от мита и обиди срещу държави, включително Великобритания, предизвикват гняв сред хора, които по традиция гледат на Америка с възхищение и симпатия.

Те си задават в недоумение въпроса: Какво се случва отвъд океана? Може и да не осъзнават покорното съгласие на Конгреса и Върховния съд с прекомерните действия на Белия дом, или безмилостната кампания на Тръмп за разширяване властта на президентската институция. Но четат за войната на Робърт Кенеди-младши срещу медицинската наука, за разрушаването на американската защита срещу болести. Те са объркани от шумната войнственост на Тръмп, който дори е преименувал Министерството на отбраната.

Още по темата

Дебатът във Фед се насочва към темпото на спад на лихвите при силен натиск от Тръмп

Тръмп бил готов за сериозни санкции срещу Русия, ако НАТО се присъедини

Те разбират значението на уважението, състраданието, истината и достойнството за всяко цивилизовано човешко поведение. А виждат в обитателя на Белия дом, както и в хората, които той назначава, пълна липса и на четирите. Знаменосците на MAGA ежедневно сипят обиди и дори цинизми към личности и цели държави, бълват чрез сайта Truth Social порой от лъжи, представяни за факти.

Когато доверието се разпада

Съсед в нашето английско село е простодушен човек, който знае малко за света отвъд Западен Бъркшър. Но откакто стрелец откри огън по време на предизборна кампания и куршум одраска ухото на Тръмп, нашият приятел е убеден, че това е било типичен трик на MAGA. Обсъждали сме историята многократно през последните 14 месеца.

Макар самият аз да не харесвам Тръмп, съм склонен да вярвам, че стрелбата е била истинска. Той обаче отказва да повярва. Почти е без значение дали този безупречно честен и почтен седемдесетгодишен човек е прав или греши, мислейки толкова зле за американския президент. Достатъчно впечатляващ е фактът, че такъв човек смята Тръмп способен да инсценира атентат срещу себе си. Мнозина от сънародниците ни споделят това недоверие.

Често съм писал, че независимо от резервите на европейците към Америка в миналото, малцина са се съмнявали, че най-голямата демокрация е сила за добро. Това вече се е променило. Клада от правила, които ограничаваха държавното поведение - особено относно употребата на сила - е запалена от Тръмп.

Неговият възторг от диктатори, особено от руския президент Владимир Путин, е отблъскващ. Нападките срещу Канада, бастион на почтеността и демократичните ценности, ни шокират почти толкова, колкото и заплахите му да завладее Гренландия от Дания или да окупира Панамския канал. Реториката му след стрелбата по неговия поддръжник Чарли Кърк е безотговорна и разделяща.

Страхът от бъдещето

Проблемът с отмяната на уважението и доверието в международните отношения е, че те може да се окажат много трудни за възстановяване, дори когато Тръмп си е отишъл. Ние в Европа се страхуваме, че неговите наследници - особено ако носят името Джей Ди Ванс - могат да тръгнат по същия път. Стана наложително да изградим наново нашите търговски и отбранителни модели с нови партньори, защото водените от Америка са счупени отвъд поправка. Американският изолационизъм едва ли ще бъде изоставен скоро.

Имал съм привилегията да присъствам на държавни банкети в Бъкингамския дворец. Това са блестящи тържества, които впечатляват дори най-опитните гости. Но вечерята във Уиндзор за Доналд Тръмп ще бъде пародия, защото почти никой от поканените британски гости, освен шепа лондонски финансисти, които обожават този президент, понеже ги прави още по-богати, няма да иска да присъства.

Още по темата

Тръмп се среща с премиера на Катар след бурната реакция на израелския удар

Нерешителността на Тръмп дава кураж на Путин да провокира страните от НАТО

Предполагам, че щом покойната кралица Елизабет II е приемала и Путин (десетилетия преди войната в Украйна), и китайския президент Си Дзинпин, тогава сядането на краля до Тръмп не изисква по-голямо преглъщане на съвестта. Той ще приеме Тръмп, защото британското правителство се страхува от него - както и правителствата и народите на Европа.

Стига да знаем, че Си и Путин са врагове, се боим по-малко от това какво могат да сторят утре, отколкото от щетите, които Тръмп може внезапно да нанесе - чрез нови удари в търговската война, отказ от подкрепа за Украйна или презрителното отричане на ролята на Америка в глобалната борба срещу климатичните промени.

Повечето икономически коментатори твърдят, че в крайна сметка именно Съединените щати ще се окажат главната жертва на политиката на Тръмп. Но „в крайна сметка“ изглежда далеч. Засега бившите съюзници на Америка са тези, които усещат болката. Тръмп с видимо удоволствие играе старовремската викторианска игра „Обедни съседа си“.

За да избегнем да бъдем обеднели или поне силно ощетени от задушаването на британския износ за Америка, тази седмица раболепното покланяне в замъка Уиндзор може би е необходим акт на умиротворяване. Но дори и ако гостът на честта намира играта за забавна - домакините му не я намират.

Макс Хейстингс е колумнист в Bloomberg Opinion. Сред историческите му трудове са „Инферно: Светът във война, 1939-1945“, „Виетнам: Епична трагедия, 1945-1975“ и „Бездната: Кубинската ракетна криза, 1962“.