Бейби бумът сред милиардерите е поука за срива в раждаемостта в развитите страни

Финансовата свобода позволява на най-богатите да игнорират икономическите пречки, които възпират останалите да имат повече деца

3 August 2025 | 18:07
Обновен: 3 August 2025 | 18:58
Автор: Лионел Лоран
Редактор: Волен Чилов
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Раждаемостта в развитите страни е на исторически ниски нива и разбирането на причините за това е приоритет за правителствата, които се тревожат за въздействието върху растежа и публичните финанси. Изследванията показват, че голяма роля играят нашите собствени предпочитания и приоритети: За настоящия коефиециент на плодовитост - 1,38 раждания на жена в Европа и 1,59 раждания в САЩ (не толкова отдавна този коефиециент беше около 2,1), от ключово значение са кариерното развитие, социалните норми и начинът, по който предпочитаме да прекарваме времето си, както и желанието ни да бъдем по-добри и по-целенасочени родители. Обикновено, когато държавите стават по-богати, раждаемостта намалява.

Защо тогава някои от най-богатите хора на планетата сякаш отъждествяват статуса си с това да имат повече, а не по-малко деца? Илон Мъск, който мечтае да пренасели планетата, е баща на 14 деца. Магнатът в областта на луксозните стоки Бернар Арно има пет, всяко от които има определена роля в неговата империя LVMH Moet Hennessy Louis Vuitton SE. Собственикът на Telegram Messenger LLP Павел Дуров има шест деца - без да броим стряскащите 100 бъдещи наследници, за които твърди, че им е баща чрез даряване на семенна течност в 12 държави, нещо, от което изглежда се интересува и бащата на Мъск.

Rich Dad,

Богат татко, беден татко, татко милиардер | Най-богатите не се отдръпват от това да имат повече деца

Може би това е черта на алфа-мъжкарство - а не нещо, което повечето от нас биха възприели като образцово бащинство, ако се съди по сведенията за това как Мъск се отнася към майките на своя „легион“ от бебета. И все пак един поглед към 100-те най-богати американци в индекса на милиардерите на Bloomberg, сред които са жени като Мелинда Гейтс и Даяна Хендрикс, сочи, че те имат средно малко над три деца - по-скоро бейби бум, отколкото криза. Проучване на икономистката Риа Уилкен сред най-богатите 948 американци, публикувано през януари, показва, че те имат средно по 2,99 деца. Като цяло милиардерите са предимно мъже и доста често се женят повторно, така че този показател не може да се сравни директно с коефициента на раждаемост на национално ниво (при жените). Все пак 2,99 е повече от 1,94 деца средно на семейство, отчетени в данните от преброяването на населението в САЩ. По данни от миналогодишното Общо социологическо проучване повечето американци (71%) са имали две или по-малко деца.

Изглежда, че каквито и да са предпочитанията и нормите на индустриализирания свят, те не се отразяват точно на свръхбогатите.

Една от теориите е, че това се дължи на факта, че милиардерите живеят по наистина различен начин, по-близък до династиите на Каролингите в средновековна Европа, отколкото до симпатичния филм „Деца на килограм“. По-вероятно е те да искат да дадат приоритет на наследството, репродукцията и съхраняването на капитала, отколкото останалите от нас. Това може да доведе до по-традиционно отношение към обвързването.

Уилкън изчислява, че 95% от милиардерите имат партньор, който заема позиция във висшето общество, технически известно като „хомогамия“, и че съпругите на милиардерите по-често заемат позиции, които зависят от доходите на съпруга им. Други фактори, като религията, също могат да са в сила.

US fertility

Вече не е права линия | Плодовитостта в САЩ в зависимост от дохода започва да изглежда по-скоро U-образна

Но по-простото заключение е, че с повече пари можете да имате толкова деца, колкото искате. При положение че разходите за отглеждане на едно дете до неговото пълнолетие се оценяват на 310 605 долара в САЩ, каквито и да било предпочитания или норми не могат да отменят факта, че децата са „много скъпи“, както се изрази демографът Дженифър Сюбба. Дори и при спада на раждаемостта в страни като Швеция и Япония, данните сочат, че по-заможните мъже и жени са по-склонни да имат деца, отколкото по-слабо обезпечените. Проучване на ООН от миналия месец показа, че 40% от анкетираните посочват финансови пречки като причина, която ги възпрепятства да създадат идеалния размер на семейството. Както се вижда от горната графика, връзката между раждаемостта и дохода започва да изглежда по-скоро U-образна.

„Тенденцията в раждаемостта се определя от нарастването на неравенството“, казва икономистът Матиас Доепке, автор на книгата „Любов, пари и родителство“ от 2019 г., като дава примери от разходите за достъп до грижи за деца до цената на жилищата в големите градове, където са най-добре платените работни места.

Generous family

Не всичко е безнадеждно | Щедрата подкрепа на семействата може да обясни някои разлики в раждаемостта

Признаването на този факт може да бъде от ключово значение за правилната политика, насочена към родителите, в момент на криза и отчаяни решения - да не говорим за съпротивата срещу имиграцията. Паричните бонуси за млади родители, каквито се наблюдават в страни като Италия, Гърция, а сега и в Китай, едва ли ще допринесат за увеличаване на раждаемостта с 500 до 2500 долара. Това, което би могло да сработи по-добре, е достъпът до инфраструктурата, жилищата и гъвкавостта в работата, които богатите имат в изобилие, пише в последната книга на бившия икономист на Bloomberg Максим Сбейхи, посветена на спада на раждаемостта. Той цитира данни, според които в Норвегия мерките за подобряване на достъпа до детски градини от средата на 70-те години на миналия век са довели до подобряване на раждаемостта с 0,1 на всеки 10% ръст на броя на децата в детските градини. И въпреки влошените прогнози във Франция, нейната раждаемост е два пъти по-висока от тази в Южна Корея, което е знак, че щедрата подкрепа за детски грижи, семейните надбавки и родителския отпуск могат да имат значение. По-справедливото данъчно облагане също може да помогне.

Тук не е нужно да се търси решение. Но докато разглеждаме корените на демографския срив, не бива да пренебрегваме групите, които са в подем.

Лионел Лоран е колумнист в Bloomberg, който пише за бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Преди това е бил репортер в Reuters и Forbes.