Има ли глад в Газа? Нека не чакаме, за да разберем.

Има ли глад в Газа? Израелската администрация за ивицата твърди, че не; контролираното от „Хамас“ здравно министерство казва, че около десет души умират от недохранване на всеки 24 часа. Страните във война рядко са надежден източник, а без достъп на независими журналисти малко може да се потвърди от първа ръка. И все пак знаем достатъчно, за да действаме.

Утре 111 подписали представители на международни хуманитарни организации издадоха изявление, в което предупреждават, че „масов глад“ вече се разпространява в Газа. Предния ден 29 държави, включително Франция и Великобритания, съвместно осъдиха „капковото“ подаване на помощи от Израел и „нечовешкото убиване на цивилни“.

Знаем, че броят на пунктовете за раздаване на помощи в Газа е намалял до четири – три на юг и един на север – от около 400, тъй като Израел се стреми да контролира потока. Израел също признава, че доставките на помощи са се сринали, откакто новата му система влезе в сила; спорен остава само въпросът „кой е виновен“. Но „кой“ и „защо“ са без значение спрямо „какво“ – а именно ефектът, който това създадено от човека бедствие оказва.

Хранителната помощ, влизаща в ивицата Газа, рязко намаля тази година (в тонове).

Очевидно е, че при толкова малко пунктове за 2 милиона души огромен брой цивилни са принудени да пътуват на големи разстояния в зона на бойни действия. Те са атакувани по пътя. Израел твърди, че виновен е „Хамас“, който се стреми да провали система, създадена да предотврати присвояването и препродажбата на помощите. Палестинците казват, че снайперисти от Армията за отбрана на Израел (ЦАХАЛ) стрелят по тях като част от по-широк план да направят Газа необитавана. От ЦАХАЛ признават, че са стреляли предупредителни изстрели, но е почти невъзможно да се докаже какво точно се е случило, защото дори жертвите може да не видят стрелеца.

Отново – кой извършва тези чудовищни действия е по-малко важно в сравнение с влиянието им върху разпределението на помощите и глада. Ясно е, че цивилното население на Газа е достатъчно отчаяно, за да продължава опитите си въпреки опасностите.

Манди Блекман, медицинска сестра от британската фронтова благотворителна организация UK‑Med, разказа пред Би Би Си, че един от 30‑те пациенти, минали през полевата ѝ болница след подобен инцидент, е била бременна жена в петия месец, простреляна в корема, докато се опитвала да вземе храна. Друг пациент – мъж – бил удрян с тухли, за да бъде ограбен пакетът, който току‑що взел.

Според представители на ООН над 1000 човека вече са убити, опитвайки се да достигнат пунктовете на подкрепяната от САЩ и Израел Gaza Humanitarian Foundation. И тези числа е трудно да се потвърдят без независими медии, а сега изглежда, че дори потокът от информация от местни източници пресъхва. Тази седмица френската агенция AFP съобщи, че фрийлансърите ѝ в Газа не могат да продължат да работят, защото са твърде изтощени от липса на храна и вода.

Медицинската сестра Хейс, която работи в Газа, публикува в блога на Международния комитет на Червения кръст разказ за промяната в работата ѝ, откакто пристигнала през март. Тогава основно лекувала рани от шрапнел; сега, казва тя, става въпрос за куршуми – а ежедневните цифри са шокиращи. „Една сутрин докараха в полевата болница 179 убити и ранени. В друг ден бяха 50. Още един ден след това – 184 души, 99% от които с огнестрелни рани. Няколко дни по-късно за няколко часа получихме над 240 пациенти“, пише тя.

Разбира се, има и много други свидетелства, но тези две ме поразиха особено. Съобщението на AFP – защото това е агенция, известна, че отразява войни, дори когато други медии не го правят; тя е губила журналисти в конфликти, но никога досега не се е притеснявала да загуби колега от глад. А блогът на Хейс – защото е написан съвсем делово; никъде не твърди, че знае кой стреля, нито обвинява някого. Просто описва каквото е видяла.

Ако прегледате коментарите в социалните мрежи под подобни публикации, ще откриете повтарящи се мотиви. За прокалестинските потребители е отвращаващо, че изобщо се води дебат, защото според тях се извършва геноцид. Произраелските питат: „А заложниците? Защо не призовавате Хамас да ги освободи и да сложи оръжие, вместо да се оплаквате от ЦАХАЛ? Как може да цитирате палестинци и международни работници? Те или са терористи от Хамас, или им симпатизират.“

Хората, разбира се, лъжат, особено във война – понякога дори себе си. Проучванията показват, че до 90 % от палестинците не вярват, че бойци на Хамас са отговорни за зверствата от 7 октомври 2023 г. Онези, които отричат глада в Газа или оправдават сегашната ескалация като самозащита, също се лъжат.

Хамас е терористична организация, която от първия ден използва палестинските цивилни като пешки в смъртоносна игра. Израелски министри все по‑открито заявяват как виждат бъдещето на Газа – анексирана, управлявана от израелски сили за сигурност и преселена с еврейски израелци. Палестинците, казват те, трябва „доброволно“ да напуснат това, което ЦАХАЛ превръща в пустиня без храна и вода, за да могат заселниците спокойно да изградят плажния рай на Доналд Тръмп.

Ако това бъде допуснато, трябва да се нарече с истинското му име – етническо прочистване. Засега обаче единствените приоритети за американските и арабските посредници трябва да бъдат: да заглъхнат оръжията в Газа, да се осигурят храна и медицинска помощ и да се освободят заложниците. Нищо друго не бива да пречи.

Още по темата

28 страни поиската войната в Газа да спре сега

Цените на газа в Европа продължават да се покачват

Примирието в Газа е „спешно“, ситуацията се влошава, казва представител на ООН

Тръмп каза, че има добри шансове за примирие в Газа тази седмица