Работи повече, за да печелиш по-малко: новата френска революция

Тази седмица в ресторантите във Франция се говори само за едно: Предложението на министър-председателя Франсоа Байру да се премахнат два от трите официални празника през месец май, за да се овладее нарастващият бюджетен дефицит. В страната на 35-часовата работна седмица това е равносилно на държавна измяна. По-голямата част от обществеността не одобрява предложението, профсъюзите го наричат обявяване на война, а крайната десница - провокация.

Възмущението е малко пресилено. Отпадането на два официални празника ще остави французите с девет, което е доста германско - докато не се добавят 25-те дни платен отпуск, с което Франция се доближава почти до Испания. (Не е нужно да споменаваме допълнителните дни, които много работници от частния сектор получават за работа над 35 часа.) И макар че много хора скърцат със зъби по повод описанието на Байру за месец май като сирене „грюер“ - пълно с дупки - то е донякъде вярно. Франция е страна, в която календарът представлява судоку за намиране на идеалната комбинация от празници и отпуски; тази година беше възможно стратегически да се разположат пет дни отпуск и да се получат 32 почивни дни.

Разлики, които си струва да бъдат преодолени | Процентът на заетост по възраст показва, че Франция изостава от другите страни в ОИСР въпреки реформите

Но дори и тази идея да оцелее след политическия отпор срещу нея, има два проблема. Първият е, че за излизане на френската икономика от кризата идеята е незначителна. На теория ще добави около 4,2 млрд. евро към държавната хазна - около 10% от икономиите, предвидени от правителството за следващата година. Друг е въпросът, че това е равносилно на това да се работи повече за по-малко, вместо „работи повече, за да печелиш повече“ - философията, която президентът Еманюел Макрон лансира при първото си избиране. Работниците няма да получат допълнително възнаграждение за месеца, като в същото време ще бъдат обект на други мерки за затягане на коланите, които правителството е подготвило. Това е временна мярка, а не структурна реформа.

А структурните реформи са това, от което Франция се нуждае, за да не допусне изчерпване на социалния си модел. Не е правилно да се твърди, че Франция е новата Гърция, но страната е с едно от най-високите съотношения на дълг и дефицит в еврозоната и с един от най-ниските темпове на растеж (макар че изпреварва Германия). Нейната икономика на разточителни социални разходи е подложена на дългосрочен натиск от демографския спад и слабата производителност. И макар че последните реформи са в правилната посока, дори Макрон се върна към практиката да харчи много по време на криза, но да не успява да намали разходите си, когато бурята утихне. В дългосрочен план това затруднява инвестирането в умения, технологии и инфраструктура, които са от решаващо значение за повишаване на благосъстоянието в дългосрочен план.

Вместо да използва езика на домакинство, което живее отвъд възможностите си – което само ще изостри споровете в парламента относно натоварването на богатите и свиването на държавата – администрацията на Макрон трябва да говори повече за ценните ресурси, които все още остават неизползвани.  Те включват привличането на повече работници, а не отнемането на още два дни от тези, които вече работят. Данните на ОИСР сочат, че общият процент на заетост във Франция от 69% продължава да бъде под средния за групата. Според икономиста на Natixis SA Патрик Артус преодоляването на разликата може да допринесе за увеличаване на производителността с до 10%. Увеличаването на броя на работните места за по-възрастните работници, включването на повече жени на пазара на труда и интелигентният подход към имиграцията биха спомогнали за растежа, биха компенсирали демографските предизвикателства, породени от вълната на пенсиониране на поколението, родено след непосредствено сред Втората световна война, и биха намалили натиска върху публичните финанси. Данъчното бреме върху работниците вече ограничава възможностите на фирмите да повишават заплатите.

Това разбира се няма да разсее калните атаки в едно разделено общество. Нито пък ще доведе до чудо на производителността, освен ако AI стартъпи като Mistral не направят внезапен пробив. Но ако целта е да се запази френският и европейският начин на живот в период на забавяне на растежа, има по-добри начини за постигане на целта от това да се съкратят два официални почивни дни.

Лионел Лоран е колумнист в Bloomberg, който пише за бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Преди това е бил репортер в Reuters и Forbes.

Още по темата

Как Франция ще намали дефицита си

Германия и Франция ще помагат на европейските стартъпи да намират финансиране

Франция настоява за мита, за да спре Китай да унищожи индустрията