Грозна, но полезна тенденция: големите технологични компании придобиват стартъпи

Явлението е чудесно за техгигантите, които могат по-евтино да елиминират бъдещи конкуренти, но оставя рисковите фондове без очакваните печалби.

27 July 2025 | 19:00

Автор: Парми Олсън
Редактор: Емил Соколов

Снимка: Pexels.com

Ако сте рисков инвеститор, мечтаете да вложите пари в следващия старт-ъп за милиарди и един ден да се насладите на щедра печалба при продажбата му. Купувачът? Разбира се, някой гигант от Силициевата долина. Днес обаче големите технологични компании по-скоро „завземат“ най-обещаващите фирми за изкуствен интелект – сключват специални сделки, с които прибират най-горещите таланти в бранша и заобикалят антимонополния контрол, като често изоставя бизнеса им.

Явлението е чудесно за техгигантите, които могат по-евтино да елиминират бъдещи конкуренти, но оставя рисковите фондове без очакваните печалби от класическа продажба или дори от първично публично предлагане. Начинът, по който те ще реагират, може да отведе цялата индустрия по различен път – а с малко късмет, и по-добър.

Една от реакциите към тенденцията е обикновено мърморене. „Не харесвам това явление“, казва Али Одже, председател на Northgate Capital, венчър фирма с ангажиран капитал от 5 млрд. долара. Одже е ранен личен инвеститор в Inflection AI, чийто екип от 70 души беше привлечен от Microsoft Corp. миналата година. Inflection обеща да обезщети инвеститорите си и го направи, но с умерена възвръщаемост. Подобно стана и със Scale AI, когато Meta Platforms Inc. купи 49% дял за 14,3 млрд. долара и привлече главния изпълнителен директор Александър Уанг, за да оглави новото подразделение Superintelligence Labs на Марк Зукърбърг.

Друг скорошен пример: Google плати 2,4 млрд. долара за старшия ръководен екип и лицензните права на Windsurf – помощник за програмиране с ИИ.

Това не е новост. Повече от десетилетие големи компании като Google, Microsoft и Meta плащаха по няколко милиона, за да привлекат талантливи инженери и продуктови екипи от малки старт-ъпи, оставяйки инвеститорите им с малка или никаква печалба. Надпреварата в генеративния ИИ обаче засили тази стратегия, започвайки с сделката на Microsoft за Inflection през 2024 г., и обезцени грандиозните възвръщаемости, на които венчър фондовете разчитат, за да движат портфейлите си.

Т.нар. power-law модел във венчър капитала означава, че печалбите за инвеститорите обикновено идват от една-две изключително успешни компании като Inflection или Scale AI. Но ако горещ старт-ъп като Scale получи инвестиция от 14,3 млрд. долара вместо традиционна продажба за 29 млрд., разликата означава, че фондът връща само два пъти вложените му средства, вместо четири пъти. Тази тенденция „удря именно изключително успешните компании“, казва Одже. „Той облагодетелства основателите за сметка на акционерите и служителите.“

Членовете на бордовете на тези стартъпи също са притиснати до стената – нямат алтернативи и понякога се страхуват да не изгорят мостовете си с техгигантите, за които най-обещаващите им фирми са единствените реални цели за придобиване.

Ами ако тенденцията се превърне в постоянна? Отделите за сливания и придобивания на големите технологии без съмнение проучват всякакви хибридни сделки, които биха помогнали този нов сценарий да работи и през следващите години, особено при липса на признаци за отстъпление от страна на антимонополните регулатори. Повече придобивания биха затвърдили още повече доминацията им и биха били вредни за индустрията. Но какво ако в дългосрочен план това доведе до по-здравословен пазар?

Вместо да тласкат стартъпите към възможно най-висока оценка при продажба, във времена на придобивания рисковите капиталисти биха предпочели фирми с по-голям шанс да развиват устойчив бизнес и да излязат на публичните пазари. Стратегическите продажби на Големите технологични компании винаги са носели премия спрямо IPO-тата, но когато такива продажби стават по-малко вероятни, публичното предлагане се превръща в по-жизнеспособна опция. Това може да накара венчър инвеститорите да търсят стартъпи с по-устойчиви бизнеси, а не просто с презентация, обещаваща експоненциален ръст и целеви пазар с размера на Канада.

Това би било по-добро от днешната пазарна динамика. Въпреки парите, които моделът на „правилото на силата“ донесе на известни фирми като Sequoia Capital и Greylock Ventures, той доведе до каскада от негативни последици за обществото и по-широкия пазар. ВК-фондовете подтикваха стартъпите да „движат се бързо и да чупят нещата“, да „блицскейлват“, за да доминират, преди конкурентите да ги догонят. Цената се оказа висока – от пристрастяване към социалните медии до лошо третирани работници и изчезваща конкуренция, както ярко описва книгата The World Eaters на Катрин Брейси.

Самите венчър фирми си докараха тези нови разочарования, разчитайки толкова дълго на един-два големи изхода, за да осигурят възвръщаемост на фондовете си. Този модел помогна да се удължи финансовото господство на големите технологични компании, до степен че почти половината от ръста на печалбите в S&P 500 през 2025 г. идва от шепа техгиганти.

Но понякога действията водят до непредвидени последици. В стремежа си да засили антимонополната регулация на техгигантите бившата председателка на Федералната търговска комисия Лина Хан може би неволно насочи техкомпаниите да избегнат наблюдение с нов вид антиконкурентно поведение. И все пак, макар новата тенденция придобивания да е неприятна за индустрията, тя парадоксално би могла да роди нещо по-добро за всички. Дано да е така.