Израел има модел за справяне с Иран — в Ливан

Израел отново демонстрира изключителните способности на своите служби за сигурност — както военни, така и разузнавателни. След едва четири дни въздушни удари Иран вече дава сигнали, че желае да възобнови прекъснатите в неделя ядрени преговори със Съединените щати.

Точно това прави още по-важна нуждата да се разбере обхватът на израелските амбиции и на риска, който поема страната; защото, в зависимост от това докъде иска да стигне премиерът Бенямин Нетаняху, военният успех може както да приближи, така и да отдалечи целта му — предотвратяване на ирански ядрен пробив.

Два аспекта на операция „Изгряващ лъв“ се открояват най-силно: дълбочината, до която израелските разузнавателни служби са проникнали в иранския режим, и скоростта, с която военновъздушните сили установиха превъзходство във въздуха. Това позволи на израелските пилоти да действат над голяма част от Иран — включително столицата — сравнително безнаказано. В сравнение с това иранските балистични ракети с голям обсег изглеждат груб инструмент.

Преките призиви на Нетаняху към народа на Иран да се надигне срещу върховния лидер аятолах Али Хаменей, както и някои от избраните мишени за бомбардировки, подсказват, че смяната на режима също е сред израелските цели, въпреки официалните отрицания. Други цели са наказание и отслабване на иранските въоръжени сили.

Възможно е режимът да се срине или да седне на масата за преговори, развявайки бяло знаме. Възможно е, макар и малко вероятно, ядрената инфраструктура, заровена под планината във Фордо, да бъде унищожена без САЩ да се включат. Но залогът бързо ще се повиши, ако тези резултати не се материализират.

Тогава скоро ще дойде моментът, в който Нетаняху ще трябва да избира между стратегията си „Газа“ или „Ливан“. В първия случай той продължи войната, вместо да се изтегли, без да е постигнал целта си — унищожаването на "Хамас" само със сила. Във втория случай изтегли израелските войски веднага щом „Хизбула“ беше значително отслабена, а за разоръжаването ѝ разчиташе по-нататък на сътрудничество със съюзници и ливанските власти.

По отношение на Иран е жизненоважно Нетаняху да следва ливанския си модел, ако шоковата му кампания не успее бързо. Защото колкото по-дълго натиска за смяна на режима, толкова по-вероятно е иранското духовно ръководство да изпадне в отчаяние и — чувствайки, че няма какво да губи — да реши да разшири войната, покачвайки залога за Израел и съюзниците му.

Заплахите, които иранските лидери отправиха, за да възпрат нападението, не бяха изпълнени по една много проста причина: реализирането им би довело до катастрофа. Иран не може да победи снабдяваната от САЩ израелска армия, камо ли да устои на съвместна американо-израелска сила. А ако — според заканите — удари американски военни бази, повреди енергийни обекти в Залива или затвори Ормузкия проток, за да разстрои световните енергийни доставки, Доналд Тръмп и неговата администрация ясно дадоха да се разбере, че ще се намесят решително.

Сега, когато иранското въздушно пространство е слабо защитено, а ударите по Иран му носят политически дивиденти у дома, изкушението пред Нетаняху просто да продължи бомбардировките — в надежда да унищожи ядрeната програма на Техеран непоправимо или да предизвика смяна на режима — ще бъде огромно. Но той трябва, както постъпи в Ливан, да знае кога да обяви победа и да се изтегли. Дори със САЩ зад гърба си, никой не възнамерява да нахлува в Иран, за да гарантира безядрена държава. А по-широка война, завършила с иранска бомба, не е в интерес на Израел.

Ако не се случи внезапен крах на Ислямската република или споразумение с надеждни механизми за проверка, върховният лидер Али Хаменей е по-вероятно от всякога да нареди на Корпуса на революционната гвардия да изгради ядрено оръжие — просто защото всички други възпиращи фактори са се провалили.

Вярно е, че Израел се ползва със значителна вътрешна и международна подкрепа за наказателните си действия срещу Иран, и то с основание. Външната политика на Техеран отдавна е източник на регионална дестабилизация и, що се отнася до Израел, на неприемлива заплаха. Решението на Хаменей да одобри, ако не и да подпомогне, терористичната жестокост на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. бе кулминацията на тази политика и се оказа стратегическа грешка с исторически мащаб.

Тази международна подкрепа обаче може бързо да се изпари, така както страданията на палестинците в Газа подкопаха меката сила на Израел по света. Всяка симпатия от противниците на режима в самия Иран — хората, които биха могли да предизвикат смяна на управлението — също може да се пропилее за миг. Едно е да аплодираш елиминирането на командири, отговорни за вътрешни репресии; съвсем друго е, когато загиват твоите цивилни съседи.

Израел прекроява Близкия изток по начини, които могат да донесат дългосрочни ползи. Но този успех бе засенчен и подкопан от бруталността на продължителната война в Газа, и е жизненоважно това да не се повтори в Иран.

Трудно е войната да сложи окончателен, а не временен край на ядрените амбиции на Иран. Напротив — тя може дори да ускори пътя към бомбата. Както в Газа, истинската победа ще изисква много по-широка стратегия, която да тласне противниците на Израел към по-конструктивен курс, съчетавайки политически и военни средства. Нетаняху доказа в Ливан, че умее да взема правилното решение; още по-важно е да го направи сега, в случая с Иран.

Още по темата

Напрежението между Израел и Иран се покачва. Тръмп призова за евакуация на Техеран

Тръмп напуска срещата на Г-7 по-рано след ескалация на напрежението Израел - Иран

Иран иска да преговаря след вълните от израелски удари, твърди Тръмп

Шърмън: Израел има право да се защитава